— Тогава въпросът е решен. Ще вземем следобедния самолет в неделя. Ще изпратя Артуро преди нас, защото пътуването през Арлберг през този сезон е свързано с трудности и изпитания. Но преди да напуснем Виена — той спря и се усмихна — остава още едно нещо, което трябва да направим. Мисля, че ще ти достави удоволствие и няма да съжаляваш.

— Какво? — запита Кети с доста несигурен тон.

— Довечера в операта ще има гала представление — „Мадам Бътерфлай“… Съвсем изключително представление, тъй като ще пее Тебалди. А декорите са изготвени от Денуа. Беше просто невъзможно да се вземат билети, но аз успях по една щастлива случайност. Вярвам, че ще харесаш тази изискана опера. Съгласна ли си да отидем?

— Разбира се, Дейвид — отвърна тя с едва доловимо колебание. — Но се тревожа от мисълта, че те обременявам с излишни неща и нарушавам покоя ти.

— Да не си помислила такова нещо! — Мъри премълча факта, че само благодарение на огромната сума, дадена чрез портиера, беше успял да запази ложа в навечерието на представлението. — Между другото, днес трябва да си починем, за да сме бодри вечерта.

И двамата останаха доволни от почивката. Небето беше облачно и острият вятър откъм Земеринг гонеше пешеходците от улиците. Но Мъри не остана цялото време в хотела. След като даде наставленията си и изпрати Артуро за Швейцария, той излезе следобеда по свои лични работи. По негово предложение те вечеряха рано — храната беше лека, но приятна — бульон от костенурка, омлет с ароматни треви и ябълки, мелба с праскови и кафе.

Когато се нахраниха, Мъри стана от масата.

— Досадно е, моя мила малка пуританке, но ще трябва да се облечем за представлението. Добре че зная твоите размери, така че ще намериш в стаята си нещо. Помолих любезната Анна да го внесе. — Мъри приятелски я прегърна през рамото, после се поклони със свойствения си пленителен маниер и каза: — Моля те, сложи я — заради мен.

Като си тананикаше тихо откъс от любовния дует на „Мадам Бътерфлай“, Мъри спокойно и бавно се приготвяше: първо започна с електрическата самобръсначка, докато кожата стана напълно гладка и мека; после взе топла вана, последвана от хладен душ и хубава фрикция с обикновен талк. Камериерът вече беше извадил вечерния костюм, току-що сгънатата колосана риза с диамантени копчета за маншети и обувките, извадени от калъпа с обърнати назад езици и сложени изящно до креслото. Артуро нямаше да свърши цялата работа по-добре. Трябваше да даде бакшиш на човека. Най-после той беше готов. Съвсем леко се напръска с О’демукс, енергично приглади косата с четката от слонова кост с неговия монограм и с това завърши тоалета си. После се погледна в огледалото. С фрак и бяла връзка той винаги изглеждаше добре — никой не можеше да достигне Карацени от Бонкомпани в съвършенството на кройката. И Мъри знаеше, че довечера той ще представлява красива, отличаваща се, удивително младежка фигура. Въодушевен от някакво предчувствие, той загаси лампата — навик, който упорито го преследваше от младини — и слезе в хола.

Не чака дълго. Скоро вратата се отвори и Кети бавно излезе от стаята, облечена със зелената рокля, която беше й избрал, и, за негова радост, с тънкото колие от изумруди, което така изящно допълваше тоалета. Буквално дъхът му замря, когато приближавайки се все още бавно, с наведени очи и зачервени бузи, Кети застана пред него. Ако преди той я намираше очарователна в новия й костюм, сега не му достигаха думи да изкаже възторга си.

— Кети — каза той тихо, — няма да ми се сърдиш, че казвам това, но трябва да го кажа. Ти си обаятелна и неизразимо прелестна.

Никога в живота си не беше изричал такава абсолютна истина. Така млада и жизнена, с тази свежа кожа и с бакъренозлатистите си коси, зеленият цвят без съмнение й подхождаше. Какво ли ще направи от нея, когато я заведе в Диор или Баленсиага. Но Кети не трепереше ли? Тя облиза устните си.

— Това е много, много красива рокля — рече тя заекващо. — И в края на краищата, все пак си купил огърлицата.

— Само за да допълва роклята — каза Мъри весело, за да повиши настроението й. — Няколко зелени мъниста.

— Не е така. Анна им се удивляваше и каза, че това са нешлифовани изумруди.

— Е, добре, надявам се само ескортът ти да има достатъчно подходящ вид за тези скъпоценни камъни.

Кети погледна към него, после встрани.

— Никога не съм познавала човек, който би могъл да се сравни с теб.

Мъри видя, че тя търсеше подходящ израз, но накрая се сети с необичайна трудност.

— Ти си… ти просто не си от този свят.

— Надявам се за известно време да бъде така. — Мъри се засмя. — А сега да вървим, за да задоволиш свободолюбивия си дух. Понеже Артуро замина, ще вземем такси.

— Трябва ли да сложа тези ръкавици — запита Кети нервно, като слизаха надолу. — Много са дълги.

— Можеш да ги сложиш или да ги носиш, както желаеш, скъпа Кети. Няма значение. Те не могат да те направят по-съвършена, отколкото си вече.

Портиерът, шокиран от великолепната им външност и отсъствието на ролса, се поклони и ги настани в прилично и порядъчно такси. Пристигнаха в операта след няколко минути. Минаха през претъпканото фоайе и влязоха в ложата, която той беше запазил на втория балкон. Тук, в уединението на уютната малка ложа с червена завеса, която беше само тяхна, Мъри усети, че тя се отпусна. Спокойна, Кети гледаше към блестящата сцена с нарастващ интерес и вълнение, докато той, седнал малко по-назад, наблюдаваше през рамото й с бинокъл и се радваше на хрумването си, че възпроизвежда прочутата тема на несравнимия Реноар, тема, уви, не негова, но от която Мъри винаги се е възхищавал.

— Операта, разбира се, е нова. Построена е след войната — обясни той. — Малко като че ли премного бяла и блестяща. Виенчаните са склонни да прекаляват с техния кристал. И все пак е великолепно.

— О, разбира се — съгласи се тя спокойно.

— И както виждаш, всички са с най-хубавите си дрехи заради Тебалди. Така се случи, че ще пее на италиански. Затова трябва да ти дам известна представа за операта. Действието започва в Нагазаки в Япония, където Пинкертон, морски офицер от американската флота, урежда чрез пълномощник да се ожени за прелестната, малка, японска девойка Чо-Чо-Сан. — Накратко той отбеляза съществените страни на историята и заключи. — Много е сантиментална, както ще видиш. Една от по-слабите опери на Пучини. Далеч от голямата опера, но въпреки това е удивително трогателна и силна.

Едва беше привършил и буря от аплодисменти извести появяването на диригента Караян. Светлините угаснаха и увертюрата започна. После завесата се вдигна бавно и откри изящния финес на интериора на една японска къща.

Мъри беше вече гледал тази опера два пъти в Метрополитен в Ню Йорк, където редица години беше редовен абонат и всъщност беше слушал Тебалди няколко пъти. Веднъж, убеден, че великата примадона влезе в тон, той беше в състояние да насочи вниманието си към реакциите на своята компаньонка и тайно, с необикновена и скрита надежда, Мъри наблюдаваше как изражението на напрегнатото й лице се променяше — ту живо, ту печално.

Необикновеният сюжет и ориенталските особености на сцената в началото като че ли объркаха Кети. Но малко по малко действието я погълна. Красивият Пинкертон, когото Мъри не можеше да понася, явно отблъсна и Кети и той усети как все повече й ставаше жал за Чо-Чо-Сан, предчувствайки с тревога надвисналото нещастие. Когато в края на първото действие завесата се спусна, Кети беше като в унес.

— О, какъв отвратителен човек — извика тя, обръщайки зачервените си бузи към Мъри. — Още от началото се разбира колко е недостоен.

— Да, лекомислен и разглезен — съгласи се Мъри.

Тя наведе очи, като че ли си мислеше нещо, и после каза.

— За мен това е най-лошото нещо — никога да не мислиш за другите, а само за себе си.

Второто действие, което започваше с нотка на болезнена скръб, прикривана от по-слабия полъх на последната надежда, щеше още по-силно да я развълнува, отколкото първото действие. Докато то продължаваше, Мъри не я погледна, чувствайки, че би било натрапничество да наблюдава тази искрена