— Това не е ли чудесно — промълви той през масата. Мъри обичаше да гледа как свежите й бузи променят цвета си. Колко скъпа му беше Кети. Тя събуждаше най-възвишените и човечни чувства в него.

Десертът, както той се надяваше, беше действително победа. Четейки по погледа й, Мъри обясни:

— Приготвен е почти изцяло от пресни яйца и каймак.

— Колко яйца — учуди се тя.

Мъри се обърна към келнера.

— Хер обер, колко яйца има в Залцбургера?

Човекът учтиво сви рамене.

— Толкова много, сър, че забравям броя им. Ако мадам иска да направи хубав Залцбургер, не трябва да ги брои.

Мъри погледна въпросително Кети.

— Ще трябва да развъдим птицеферма.

Тя прихна в звънлив смях, като ученичка.

— О, бедните кокошки, как ще се мъчат да снасят толкова яйца.

Доволен от необичайно веселото й настроение, той не пропусна да забележи, че тя не възрази на направения от него намек за тяхната бъдеща връзка. Донесоха сметката и след като я прегледа небрежно, той заплати с банкнота с висока стойност и остави толкова щедър бакшиш, че получи редица поклони, а излизането от ресторанта наподобяваше на кралско шествие.

Когато се намериха на тротоара, отново ги посрещнаха обичайните прострени ръце — продавачите на кибрит и книжни цветя, сакатите, лъжливи и истински, парцаливият старец с издъхващата хармоника и старите жени, на които вече нищо друго не им оставаше да продават освен ласкателства. Само и само да се отърве от тях, Мъри раздаваше рестото от сметката щедро и безразборно. После, побягвайки към хотела, той беше неочаквано възнаграден. Кети взе ръката му и доброволно се притисна до него, докато вървяха към Новия пазар.

— Така съм щастлива от постъпката ти. Щеше да ми бъде срамно след тази чудесна скъпа вечеря, ако не им беше дал нещичко. Ти си точно такъв, Дейвид, безкрайно добър и щедър. О, какъв прелестен ден ми даде ти. Всичко беше така ново и вълнуващо. Трудно ми е да го повярвам. Когато си помисля, че само преди няколко дни миех чиниите в тясната кухня на Джени Ленг, това… това ми се струва като сън.

На Мъри му беше ужасно приятно да я види така отпусната, освободена от своята сдържаност, истински весела. Слушайки без да я прекъсва, той я остави да говори като съзнаваше, че единствената чаша от имащия вкус на мед дурнщайнер не може да я доведе до това настроение и че той е главният виновник за това. Внезапна мисъл го накара да си спомни, че по отношение на Мери той беше проявил същия талант, дори може да се каже власт, да я накара да забрави грижите си и да се радва на живота. А това беше щастливо предзнаменование.

Скоро те се отзоваха в хотела. Преди да влезе в стаята си, тя се обърна към него да му каже лека нощ.

— Благодаря ти, Дейвид, за най-чудесния ден в живота ми. Ако ти не можеш да забравиш нашия ден в Единбург, аз пък никога няма да забравя днешния във Виена.

Мъри се поколеба за миг. Не му се искаше да я остави да си отиде.

— Действително ли ти хареса, Кети?

— Ужасно!

— Наистина ли?

— Честна дума.

— Тогава кажи ми какво ти хареса най-много.

Тя се спря с ръка на дръжката на вратата, изведнъж стана сериозна и очевидно премисляше нещо. Извърната встрани, без да го поглежда, тя каза просто.

— Най-много ми хареса, че бях с теб! — После си отиде.

Макар че през следващите три дни стана по-студено, времето продължи да бъде ясно и приятно. Това даваше отлична възможност да се разглежда градът, а на Кети да се радва и вълнува от всичко, което й беше ново и интересно. Като разнообразяваше програмата с похвална вещина, Мъри я придружи до Хофбург и Хофгартен, после разгледаха Императорския музей за приложни изкуства, Ратхауза, Белведерския дворец и Парламента. Пиха чай в Демел, обиколиха модерните магазини на Грабен и гледаха една демонстрация в Испанската школа за езда, която разочарова Кети. Въпреки че беше сдържана по отношение на мнението си, съвсем ясно беше, че не обича да гледа как великолепните бели коне се напрягат в неестествени циркаджийски пози. Ходиха заедно и у Анна, камериерката от хотела с четирите деца; те всичките бяха строени в една редица и облечени в нови, топли дрехи и солидни зимни обувки. Може би това посещение има̀ най-голям успех. Мъри си каза, че това са най-щастливите дни, които някога е имал. Кети беше донесла веселие и сладост в живота му. Тя беше възродила неговата жизнерадостна младост. Колкото повече обикаляха заедно, толкова повече разбираше, че не може да живее без нея.

И все пак понякога тя го озадачаваше, даже му причиняваше необяснима тревога. Забавляваше ли я истински всичко това, което той така привлекателно й показваше. Невъзможно беше да се лъже; Мъри беше забелязал как очите й често светваха, изпълнени с интерес и вълнение. Въпреки всичко имаше случаи, когато, дори изпълнена с желание да го слуша, тя изглеждаше тревожна и неспокойна. В един миг беше близо, съвсем близо до него, а в следващия изведнъж се отдръпваше. Кети имаше странната способност да се затваря в себе си и го изненадваше с упоритостта си по отношение на собствените си възгледи за нещата. Напразно в Грабен той прояви цялата си хитрост и умение, за да я принуди да приеме един подарък — семпло колие, украсено с изумруди. Кети го беше харесала без да помисли или да има представа за цената му.

— Красиво е — отвърна тя, като поклати глава, — но не е за мен.

И нищо не беше в състояние да я накара да го вземе. Но понеже все още цената остана неизвестна за нея, Мъри реши да действа по друг начин.

Най-много го учуди фактът, че парите за нея почти нямаха стойност. Тя не реагираше на луксозния хотел. Богатата и великолепно приготвена храна просто я смущаваше и Мъри усети, че тя предпочиташе малката наемна кола пред разкошния комфорт на неговия ролс. И наистина, когато веднъж той засегна деликатно въпроса, Кети неочаквано отговори:

— О, Дейвид, с парите не могат да се купят онези неща, които действително са ценни.

Разочарован и някак си обезсърчен от безразличието й към парите, той се утешаваше с мисълта, че тя ще го обикне, даже смееше да се надява, че го обича заради самия него. И понеже простите неща в живота очевидно й правеха удоволствие, Мъри реши да отклони вниманието й към Швейцария и спокойствието, което тя щеше да намери там. Виена не беше грешка. Тук не само я опозна по-добре, но и имаше в техните отношения през последните няколко дни голям напредък. Бяха станали безспорно интимни; сега ги свързваше нещо много по-вълнуващо. Макар че тя самата още не съзнаваше това, Мъри чувстваше по внезапното изчервяване на лицето й, и от допира на нейната ръка и блясъка в очите й, когато го видеше, че тя е минала границата на нетрайните отношения. Инстинктът му го подсказваше. Това беше най- вълнуващото му преживяване досега — да гледа и чувства как това стеснително, упорито момиче постепенно се променяше под непознатата за него сила на любовта.

В събота сутринта, след като закусиха, Мъри отбеляза небрежно, но с оттенък на известна важност.

— Вече ми се струва, че достатъчно време отделихме за този град. Искаш ли да тръгнем утре за Шванзее. Ако времето се задържи студено, в Оберланд ще има сигурно сняг. Нещо, което ти не трябва да пропуснеш.

Топлотата на тона й, когато тя му отговори, че е съгласна, веднага потвърди това, което интуитивно беше разбрал.

— Бих искала това повече от всичко друго, при положение, че и ти имаш същото желание. Така много обичам природата. — После добави бързо. — Не че тук не съм щастлива.