ме е страх, че това е трети. Трябва веднага да уведомя лекаря.

Мъри се поколеба, после, заради самата нея, се почувства задължен да се намеси. С тон, леко подражаващ на професионалния, той каза:

— Погледнете още веднъж, сестра.

Кети впи поглед в него, смутена от думите му, и най-вече от усмивката, с която той я гледаше.

— Какво искаш да кажеш?

— Само това, че не трябва да се тревожиш, Кети. — Мъри се наведе напред, за да обясни наблюденията си. — Ето, погледни, мехурчетата са разположени концентрично, а не разпръснато по ръцете, краката или лицето. После тези пришки показват различен стадий на развитие — за разлика от вариолата, при която раничките се появяват едновременно. Като имаме предвид умерените прояви на предупредителните симптоми, няма и най-малко съмнение за диагнозата. Става дума за варицела. Кажи на майката да му дава доза рициново масло и малко амонячна сода против сърбежа и след една седмица момчето ще бъде здраво.

Кети бе така изненадана, че остана вцепенена.

— Сигурен ли си?

— Напълно сигурен. — Мъри прочете в очите й безмълвен въпрос. — Е, аз съм лекар Кети! — Той говореше с кротка и сърдечна откровеност, сякаш се извиняваше. — Това шокира ли те?

Тя просто не можеше да проговори.

— Едва си поемам дъх. Защо не си ми казал?

— Хм, ще разбереш… никога не съм практикувал като лекар.

— Никога! Не мога да повярвам. Защо никога, за бога?

— Историята е дълга, Кети, и аз исках да ти я разкажа още когато те срещнах за пръв път. Искаш ли да я чуеш… когато свършиш с обиколката?

След кратко, но напрегнато мълчание, като го гледаше с широко отворени очи, тя несигурно поклати глава. Тъй като майката на Ангъс се появи, Кети я успокои, препоръча й, каквото беше казал Мъри, и те излязоха. След половин час тя привърши работата си за деня и, без да се суетят повече, той натисна здраво педала и подкара към хотела. Поради това, че празният салон беше студен и изложен на течение, Мъри я отведе направо горе, в неговата гостна, където огънят в камината вече гореше. Натисна звънеца и нареди да донесат веднага горещо консуме и препечен хляб с масло. Умората й, която го беше разтревожила тази сутрин, стана още по-очевидна, и, нищо чудно, мислеше си той с горчивина, след тези дълги часове в студ и непосилен труд. Той не изрече дума, докато Кети се хранеше, после приближи стола си до нейния.

— Имам толкова много неща да ти кажа и едва ли знам как да започна. А най-малко бих желал да те отегчавам.

— О, няма да ме отегчиш. Трябва да разбера защо никога не си практикувал като лекар.

Мъри леко присви рамене.

— Беден студент, току-що завършил колежа с отлична диплома. И най-внезапно необикновено предложение за работа в лабораторията на голямо търговско предприятие. Както виждаш, работата е съвсем проста, мила.

Цяла минута тя го следеше сериозно.

— Но каква загуба! Каква ужасна загуба!

— Аз извършвах научна работа — възрази кротко той, като оправда авантюрите си с таблетките и парфюмите с по-приемливи думи.

— О, позволи ми да възразя — рече тя живо, — това е чудесно за някои хора, но за човек като теб, с такъв характер… — Тя се изчерви, но продължи смело: — Да, такива дарби; да отхвърлиш възможността да помагаш на хората, болните и страдащите, истинската цел на лекаря. Струва ми се срамно и позорно! — Една мисъл привлече вниманието й. — Никога ли не си се замислял да почнеш отново?

— Толкова късно! — И за да изправи евентуално каквото и да било погрешно впечатление, което би могло да възникне от изпуснатите думи, той бързо добави: — Скоро ще навърша петдесет и пет.

— Какво от това! Способен, здрав, в разцвета на годините си: да, много младолик. Защо не се върнеш към твоето истинско призвание? Спомни си притчата за заровените таланти.

— Ще трябва да избърша моя от праха.

При намека й за неговия младежки вид, той се усмихна така пленително, че Кети не можа да не му отвърне с мила усмивка.

— Най-малкото ти ми спести страха за едрата шарка. А аз се опитвах да ти разправям за бедрената артерия. Каква дързост!

Последва кратко мълчание. Колко прелестна беше Кети с това младо, сериозно личице, по което светлината на огъня играеше и го правеше още по-чаровно. Облада го вълна на покровителствена нежност, почти бащинска, и все пак, не съвсем. Той се понадигна.

— Позволи ми да ти предложа още една чаша от тази супа.

— Не, не, беше действително чудесна и ме ободри, но аз искам, бих искала… да продължиш с разказа си.

— Държиш ли много на този разговор? — Мъри привдигна веждите си насмешливо.

— Да, разбира се, о, да! Такава е именно моята представа за живота: да помагаме на хората. И затова сме създадени — да вършим всичко, което е по силите ни, един за друг. А най-великото от всичко е милосърдието — в това съм възпитана да вярвам. Затова и станах медицинска сестра.

Духовната насока на думите й леко го обезкуражи, но той сърдечно ги прие. После твърдо каза:

— Кети, ти си чудесна сестра — нали видях как работиш? Аз ценя и уважавам твоята работа, макар че, откровено казано, мисля, че не е по силите ти. Но да оставим това настрана. Чувствам, все пак, че ти би могла да използваш таланта си в друга, да речем, по-благородна насока, с много по-големи и по- задоволителни резултати. Сега, сега, почакай за минутка. — Мъри кротко я възпря да не го прекъсва и продължи: — Откакто се срещнахме за пръв път, аз скрих от тебе нещо, и то нарочно, защото исках да свикнеш с мен и да ме харесаш с моите собствени качества, ако, разбира се, ги имам. — Той се усмихна. — И аз се надявам, че ти ме харесваш.

— Да, много — отговори Кети с неподправена искреност. — Никога не съм срещала човек, който да ми е направил такова… такова впечатление.

— Благодаря, мила Кети. Сега свободно мога да ти кажа с всичката скромност, която изобщо съществува, че съм доста състоятелен. Съжалявам, че не мога да го кажа по-меко, защото всъщност аз съм печално и жестоко богат — нещо, за което никога не съм бил по-благодарен, отколкото в този момент, тъй като така ще бъда улеснен да сторя за теб това, което съм намислил. Не, моля те — Мъри дигна ръка отново, — позволи ми да свърша. — След кратко мълчание и с още по-сериозен тон, той продължи: — Аз съм самотен човек, Кети. Женитбата ми беше нещастна… хм, по-смело казано, трагедия. Моята нещастна съпруга с години стоя в психиатрията и там умря. Нямам деца, ето като теб, да заангажират вниманието ми. Работил съм упорито през целия си живот. Сега, докато е рано, се оттеглих с предостатъчно свободно време и повече материално състояние на разположение, отколкото се нуждая или заслужавам. — Мъри отново спря. — Казах ти вече, че съм много задължен на твоето семейство. Не ме питай за какво. Защото ще ми напомниш моята позорна и неблагодарна младост. Това, което искам да кажа е, че трябва да изплатя този дълг и смятам да го направя чрез грижите си за теб. Да те измъкна от тази жалка среда и те въведа в подходяща обстановка, като ти дам всичко, което заслужаваш. Запълнен, богат, идеен живот. Разбира се, не суетен, защото твоите алтруистични идеали ти ще можеш да приложиш с моята подкрепа и с моите богатства, с които ще разполагаш.

Докато Мъри говореше, Кети го гледаше с нарастващо вълнение и когато свърши, тя наведе очи, за момент замълча и накрая каза:

— Много си мил. Но това е невъзможно.

— Невъзможно?

Тя поклати глава.

— Защо? — попита той умишлено.

Отново настъпи тишина.

— Ти вероятно си забравил… но още първия ден аз ти казах, че ще напусна работата си в замяна на нещо по-добро. В края на другия месец заминавам за Ангола… да работя с вуйчо Уили в мисията.