се убие и разфасова чернокожа жена.

Точно тази видя Били каза спокойно Мелиса и посочи принтера. — Дори му изпратиха съпровождащата илюстрация. Оставих я в принтера; не исках да вдигам излишен шум. Не исках да го плаша.

Роджърс погледна в тавата на принтера и видя цветната разпечатка. Беше фотография със страничен изглед и поглед отгоре, със стрелки и указания и едно тяло, от което беше отстранен скелетът. Ако се съдеше по обстановката, снимката беше направена в морга. На Роджърс му беше прилошавало от гледките, на които беше ставал свидетел по бойните полета, но там те винаги бяха анонимни. Това тук беше персонално и садистично.

Той вдигна разпечатката, сгъна я и я пъхна в джоба на панталоните си. После каза:

— Ще накарам специалистите в Оперативния център да я разгледат по-подробно. Имаме една програма, „Самсон“, която използваме, за да сваляме програми от мрежата. Може би ще успеем да ги спрем.

— А те просто ще започнат пак отначало — каза Мелиса. — Освен това има и по-лошо.

Младата жена се приведе отново над клавиатурата и намери една кратка част от видеоигра, която се повтаряше на всеки петнадесет секунди.

Картината показваше човек с ласо, който преследва чернокож през гората. На преследвача му се налагаше да прескача мъртви тела и да подритва линчувани негри, за да залови жертвата си. Текстът над демонстрираната игра гласеше: „ПРИГОТВИЛИ СМЕ ВИ ЛАСОТО! ПРИ ВАС СМЕ САМО СЛЕД ДЕВЕТ ЧАСА И ДВАДЕСЕТ МИНУТИ: БЕЗПЛАТНО ЗА ВАС «ТЪЛПАТА» НА АСБ. ИМА И ОЩЕ!“

— Имаш ли някаква представа какво е това АСБ?

— Аз имам — обади се нечий глас зад тях. — Джим ми каза.

Роджърс и Мелиса се обърнаха и видяха Били.

— Здравей, Били! — каза Роджърс и го прегърна.

— Добро утро, генерал Роджърс — каза Били. — АСБ означава Асоциация само за бели. Джим ми каза, че искат да разкарат всички останали!

— Ясно — произнесе Роджърс. — А ти какво мислиш за това?

Момчето вдигна рамене.

— Не знам.

— Не знаеш ли? — възкликна Мелиса.

— Е — произнесе Били, — снощи, когато видях фотографията, си помислих, че баща ми е мъртъв. И се разстроих.

— Ти разбираш, че тези хора са наистина много, много лоши. И че по-голямата част от хората не вярват на тези ужасни неща, в които вярват те.

— Джим каза, че хората вярват, но просто не си признават.

— Не е вярно — каза Роджърс. — Всеки си има дребни неща, които много го дразнят, например лаещи кучета или автомобилни алармени инсталации. А някои хора ненавиждат един или двама други човека, например шефа си или някой съсед, или…

— Татко ненавиждаше хората, които пият еспресо — каза Били. — Казваше, че били филисти не знам какви си.

— Филистери — каза Мелиса. Роджърс се усмихна.

— Сигурен съм, че татко ти в действителност не ги е ненавиждал. Ние използваме доста свободно тази дума, когато не знаем какво имаме предвид. Работата е там, че Джим не е прав. Познавам много народ, но не познавам никого, който да ненавижда цели групи хора. Хората като Джим изпитват удоволствие да унижават другите. Те просто не могат да не ненавиждат, това е като болест. Душевна болест. Ако не ненавиждат имигранти или хората, изповядващи различна от тяхната религия, ще ненавиждат хора с различен от техния цвят на косата или хора, които предпочитат хамбургери вместо хот-дог. Били се изкикоти.

— Искам да кажа, че тези хора са зли и ти не трябва да им хващаш вяра на приказките. Имам книги и видеозаписи на хора като Уинстън Чърчил и Фредерик Дъглас, и Махатма Ганди…

— Смешно име!

— Може да ти звучи малко странно, но неговите идеи наистина са чудесни. Всички тези мъже са казали изумителни неща и някой път ще ти донеса нещо от книгите им. Можем да ги прочетем заедно.

— Окей — кимна Били.

Роджърс се изправи и махна с палец към принтера. Изведнъж дългокосият Супермен започна да му изглежда съвсем порядъчно момче.

— Междувременно съм ти донесъл няколко комикса — каза Роджърс. — Днес Ватман и Супермен, следващият път е ред на Ганди.

— Благодаря — каза Били, хвърли крадешком поглед към майка си, която кимна, и се втурна към купчината списания.

— Можеш да ги четеш след училище — каза му Мелиса, докато той радостно ги прехвърляше.

— Точно така — каза Роджърс. — А ако приключиш бързо със събирането на чантата си, ще те хвърля до училище. Можем да спрем в закусвалнята да хапнем по нещо и може би ще направим по една видеоигра, и ти ще си първият човек, пътувал на предната седалка до мен в чисто новия ми „Блейзър“.

— Видеоигра ли? — запита се Били. — В закусвалнята имат „Blazing Combattle“.

— Страхотно — засмя се Роджърс.

Били му отдаде чест, благодари му отново за комиксите и побягна.

Мелиса изчака момчето да пробяга стъпалата до втория етаж и нежно положи ръка върху китката на Роджърс.

— Страшно съм ти задължена — каза тя и го целуна по бузата.

Целувката го свари съвсем неподготвен и той пламна целият. Извърна поглед и Мелиса пусна ръката му. Той понечи да тръгне подир Били.

— Майк — повика го Мелиса. Той спря и се обърна.

— Всичко е наред — каза тя. — Аз също те чувствам много близък. Всичко това, което преживяхме… просто ни сближи страшно много.

Руменината по врата му се засили. Прииска му са да каже колко ги обича всички, включително и Чарли, но не можа. Не беше сигурен какви чувства изпитва точно в този момент.

— Благодаря ти — каза той.

Били изтрополи обратно по стълбите и генералът го последва като сламка, уловена от вихрушка.

— И никакви сладки неща, генерале! — извика подире им Мелиса. — И да не го оставяш да пощръклее на електронните игри!

Четвъртък, 8:02

Вашингтон, окръг Колумбия