— Проводникова лепенка. Преди използваше такава, нали?

— Да, към края… няколко пъти.

Джърси продължи с обясненията, без да обръща внимание на отговора й.

— Това си е направо вълшебна лепенка. В нея има два проводника, един за видеото и един за заземяване. Свързваш с него камерата с предавателя. Само не забравяй, че колкото по-голямо е разстоянието помежду им, толкова по-лош е образът. А пък ти искаш да четеш цифри.

— Ясно.

По лицето на Палц се стичаше пот. Каси не мислеше, че в буса е толкова горещо. Той вдигна ръка и избърса челото си.

— Какво има?

— Нищо — отвърна Джърси и отново се наведе към куфара. — Просто тук е адски задушно. Ето го и предавателя.

Той извади от стиропора плоска квадратна кутия с големината на клетъчен телефон. От устройството стърчеше петнайсетсантиметрова антена.

— Сигналът се разпространява във всички посоки — няма значение как ще го поставиш. Само гледай да е близо до камерите. Обърни внимание, че не е замаскиран по никакъв начин. Тъй като не е камера, можеш да го скриеш навсякъде — под легло, в чекмедже, килер, няма значение. И той работи с батерия — трайността й е горе-долу толкова, колкото тези за камерите. Всичко ли ти е ясно?

— Да.

— Та той значи предава образа на дистанционния ти приемник. Ей на това сладурче.

Палц извади от куфара най-големия уред. Приличаше на малък лаптоп. Или на кутия за обяд от бъдещето. Той отвори капака с екрана и разпъна антената му.

— Това е микровълнов приемник и записващо устройство. В зависимост от неблагоприятните условия, можеш да се отдалечиш до двеста метра от предавателя и пак да получаваш прилична картина.

— Какви неблагоприятни условия?

— Главно вода. И дървесен сок. Няма да работиш близо до гора, нали? Дърветата просто пращат сигнала в пръстта.

— В Лас Вегас има ли гори, Джърси?

— Поне аз не зная.

— Няма никакви гори. Няма и дървесен сок.

Поведението и нервността му започваха да я дразнят. Действаха й заразително. Тъй като в задната част на буса нямаше прозорци, не знаеше дали когато отворят вратата, навън няма да ги причаква някой. Тази среща бе грешка.

— Ами басейн? — попита Палц.

Въпросът откъсна Каси от мислите й. Басейнът в „Клеопатра“ бе на първия етаж.

— Няма басейн.

— Добре. Стомана, бетон, всичко това не е проблем. На закрито би трябвало да работи отлично.

Той започна да натиска бутоните на устройството. Екранът просветна. Джърси посочи един червен клавиш от дясната страна на миниатюрната клавиатура.

— Това е за запис. Можеш да записваш всичко или само да гледаш. Можеш да разделиш екрана на четири и едновременно да наблюдаваш картината от четирите камери.

Палц й показа как става.

— Сега няма как да получим образ, защото камерите не са свързани. Но са заредени и готови за работа.

— Добре. Отлична стока, Джърси. Имаш ли да ми показваш още нещо? Време е да тръгвам.

— Това е всичко. Ако ми платиш уговореното, можеш да си вървиш по пътя, а пък аз — да се върна при чилито си. Само дето вече ще е изстинало.

Каси взе раничката в скута си.

— Сама ли ще действаш, Каси?

— Да — без да се замисля, отвърна тя и отвори чантата. В същия момент Палц блъсна капака на куфара и с другата си ръка насочи към гърдите й пистолет.

— Глупаво момиче — каза той.

— Виж, приятел, ще ти платя. Парите са тук. Какво ти става?

Джърси прехвърли оръжието в дясната си ръка и остави куфара на пода. После се пресегна към раницата й.

— Ще взема всичките ти кинти. Да не си мислиш, че ще ти дам стоката и ще те оставя пак да се прецакаш, за да дойдат после и при мене? Нали си спомняш, че миналия път едва не ме спипаха. Идваха да душат в склада. Минаха почти две години преди пак да мога да си покажа носа навън. Така че тези пари ще са компенсация за всички сделки, които съм изпуснал.

Каси се опитваше да запази спокойствие, докато го чакаше да вземе парите. Без да позволи на нито един от мускулите си да потрепне, тя пое цялата си тежест с десния си крак и леко повдигна левия от земята. Палц седеше точно срещу нея. Коленете му бяха само на трийсетина сантиметра от нейните.

— И да ти кажа, няма да е зле да получа и едно духане за добавка. Да си взема малко от онова, което Макс пазеше само за себе си. Басирам се, че след пет години в кафеза си майсторка на свирките.

Той се ухили.

— Правиш грешка, Джърси. Тук съм сама, но работя за едни хора. Да не смяташ, че ей така съм се появила в града и съм си избрала случаен обект? Ако ме обереш, все едно че обираш тях. Няма да им хареса. Хайде да се договорим така. Ти взимаш парите, а аз взимам куфара и забравям за пистолета.

— Как пък не.

Но Каси видя, че изражението му вече не е толкова самоуверено.

— Нямаше те шест скапани години. Кой ще работи с теб след онуй, дето се случи с Макс? — каза той. — Не, дрънкаш празни приказки.

Без да откъсва поглед от нея, Палц бръкна в раничката, за да вземе парите. Разнесе се електронно изщраква-не и той нададе болезнен вик. Ръката му отскочи назад и в същия миг Каси заби дебелата подметка на обувката си в слабините му. Джърси се преви със силен стон и натисна спусъка на пистолета.

Разнесе се изстрел и Каси усети леко придърпване в перуката — куршумът прелетя през изкуствените й къдрици. Гърмежът оглуши лявото й ухо и изгорелите газове опариха кожата на шията и лицето й. Тя се хвърли върху Палц и стисна пистолета с две ръце. После дръпна оръжието към себе си и жестоко ухапа Палц по опакото на дланта. Той изкрещя и го пусна. Каси незабавно отскочи от него и насочи пистолета — бе й достатъчен само един поглед, за да установи, че е деветмилиметров „Глок“ — към лицето му.

— Тъп скапаняк! — извика тя. — Да умреш ли искаш? Да умреш в тоя гаден бус?

Джърси се мъчеше да си поеме дъх и чакаше болката в тестисите му да заглъхне. Каси прокара длан по лицето си, за да провери дали няма кръв. Беше сигурна, че куршумът не я е улучил, но знаеше, че понякога човек изобщо не усеща раната.

Свали ръката си и я погледна. Нищо. Въпреки това високо изруга. Злополучният опит на Палц да я измами усложняваше всичко. Помъчи се да събере мислите си, но ухото й пищеше и кожата на шията й пламтеше от повърхностното изгаряне.

— Лягай на пода! — заповяда Каси. — Долу!

— Извинявай — изхленчи Джърси. — Страхувах се. Аз…

— Глупости! Просто лягай на пода. По очи. Веднага!

Палц бавно коленичи, после се отпусна на пода и простена:

— Какво ще правиш?

Каси се наведе и опря дулото на пистолета в тила му. После вдигна ударника и изщракването му накара раменете на Джърси да потръпнат.

— Какво ще кажеш, Джърси? Сега иска ли ти се да ти духам?

— О, Господи…

Тя се огледа, видя ролка изолирбанд и нареди на Палц да постави ръцете си на гърба. Той се подчини. Накрайникът на зашеметителя бе оставил върху ръката му следа от изгаряне. Тя уви лепенката около