дари с усмивка. Червилото й сто процента беше „Кристиян Диор“.
— И умната — подхвърли Оня през прозореца преди да потеглят.
— Няма страшно — засмя се Димов — Просто поредното маце. Бройчица. Три месеца и вънка. Не ми е за пръв път.
Не ме беше излъгал. Предаване като моето наистина щеше да има. Допуснал беше само една малка неточност: той не знаеше, че ще има такова предаване преди да нахлуя днес в заседателната зала. Кой знае защо се сетих за главната продуцентка. Те с Оня си приличаха по някакъв свой си, необясним начин. А в техния свят аз можех да бъда само пресечка, детайл, покриващ монтажния скок в картината. Недопита чаша, разтреперана ръка или случайно лице, придаващо достоверност на репортажа. Изчаках Димов да си тръгне със служебната кола и влязох в апаратната. Моето време за монтаж вече течеше. Какво пък…Три месеца, три. Добре. Не са се свършили телевизиите.
Информация за текста
© 2005 Юлиана Златкова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9046]
Последна редакция: 2008-09-04 08:00:00
