прага застана Петко и й се усмихна. Камък й падна от сърцето, но облекчението трая само миг. Внезапно я завладя подозрение. Тя мина покрай мъжа си все едно, че го нямаше, влезе в хола и се закова пред съседското момиче. То угаси цигарата си в пепелника и се надигна от дивана. Яркото червило върху сочните й устни сякаш беше избледняло. От какво ли? Не гледаше ли гузно? Не се ли бяха целували? Не беше ли закъснението на Петко номер, за да останат насаме? Ами ако е бил у тях през цялото време и никъде не е ходил?

— Току-що влизам — разнесе се зад гърба й гласът на Петко. — Имаше огромна опашка. Нямаше как да ти се обадя, извинявай.

Сашко стана от гърнето, инсталирано в средата на хола и с голо дупе се запъти към майка си.

— Ма-мма — каза той.

Умът на Дарина с хирургическа точност регистрира факта, че синът й за пръв път произнася думичката „мама“, но не почувства смисъла на станалото. Не можеше да откъсне очи от пепелника, в който все още димеше небрежно смачканата цигара със следи от червило. До него в чинийка на цветенца от единствения й сервиз се мъдреше злополучната круша, разрязана на две. Не стига, че Петко й изневеряваше, а беше предложил на любовницата си плода, напоен с нейното горчиво страдание! Каква гавра!

Синът й се спря на крачка от нея, приклекна и като я гледаше с обич право в очите се изака върху килима, точно на мокрото, оставено от ризата на баща му. Дарина се хвърли към него, хлапето обви ръчички около шията й, тя притисна лице към него и се разрида.

Миризмата на ако я задави и й се доповръща. Петко я прегърна, но тя го отблъсна, защото от него в потвърждение на съмненията й силно я лъхна на дамски парфюм.

— Беше ти набарал парфюма — каза Петко, — едва му го измъкнахме.

Дарина грубо блъсна детето в ръцете на мъжа си, избърса си сълзите, взе от банята гъбата и кофа хладна вода и се зае да почисти акото.

Колкото повече търкаше, толкова цветовете на килима ставаха по-ярки и сред тях агресивно избиваше червеното. Аленото леке проникна в нея, блъсна се в мозъка й и я заслепи. Тя остави гъбата и се изправи.

Петко седеше на дивана и ядеше по-голямата и по-сочна част от крушата, онази, която не беше смачкана. Сашко не се виждаше наоколо. Дарина взе ножа от чинийката с другата половина от плода и седна в скута на мъжа си. Той я погледна и тя прочете в очите му закачлива питанка, т.е. желание за еротични наслади. Сложи ръка на темето му, наведе главата му назад и тилът му опря в стената. Той й се подчини охотно и се усмихна. Дарина здраво го хвана за косата, дръпна го рязко и с все сила удари главата му в стената. Той изгуби съзнание, преди да разбере какво става. Тя нагласи ножа високо в горната част на челото му, на по-малко от сантиметър от корените на косата и старателно го заби под кожата. От болката той дойде на себе си. Отвори очи и я погледна изумен. Тя заби ножа по-дълбоко. Той изрева и обезумял се метна встрани, но тя успя да го задържи в мъртвата си хватка. Сама се учуди на силата си. Нагласи ножа стабилно под кожата и го придвижи от ляво на дясно към средата на челото. Той раздвижи устни, сякаш се опитваше да каже нещо, но тя натика в устата му остатъците от крушата заедно със семенниците. Прочете в очите му няма молба за пощада, която не можа да понесе и го удари през лицето. Очилата му се разбиха на хиляди блестящи остри стъкълца и част от тях се забиха в очите му. Разкъсаните му очи изскочиха от кухините и потекоха по бузите му като сълзи на любов и разкаяние. Тя му отряза скалпа и го хвърли в краката му. От нечовешката болка той сякаш придоби свръхестествена сила, освободи се от смъртоносната й прегръдка, изплю крушата и изрева. Дарина не беше в състояние да слуша този рев, защото я изпълни със съчувствие. Тя грабна изкривените рамки на очилата и ги заби в гърлото му. Ревът премина в бълбукане и заглъхна в задавено хъркане. Тялото му изгуби силата си, но все още продължаваше да се мята насам- натам. Тя разшири с пръсти зейналата в гърлото му рана, напипа гръкляна, дръпна го и го извади. Разкъсаните вени щръкнаха като прекъснати жици и от тях рукна кръв. Трупът омекна и се отпусна. Тя се смъкна на пода и седна на килима с топлия кървав орган в ръце. Дишаше учестено, трепереше. Завладя я безгранична пустота. Сигурно е много по-хубаво да те убият, помисли си, отколкото ти да убиеш…

— Ина! — долетя някъде безкрайно отдалече гласът на Петко — Лошо ли ти е? Ина!

Дарина обърна към мъжа си празен поглед. Той коленичи до нея, но тя не го видя. Усещаше, че стиска нещо в ръката си и не смееше да погледна какво е. Нещо студено, но не с хладната студени на метал, а мокро и лепкаво. Освен това и смрадливо. Миризмата я върна в реалността и тя се престраши да погледне. Стискаше парцала с акото на сина си. Главата я болеше непоносимо. Петко с тревога се взря в нея, после нерешително протегна ръка и я погали по косата. Тя сграбчи ръката му и я целуна. После въздъхна и осъзна, че всичко си е както преди: и непочистения килим, и безработицата, и това, че нямаше пукната стотинка, а съседското момиче й се хилеше от дивана… Гневът й лумна с нова сила. Не можеше повече да живее в такъв ад. Някой ден, рано или късно, щеше да приключи с него. Само трябва да изчака подходящ момент, такъв непременно ще има. Само трябва да бъде по-търпелива и… да не й пука.

© 2005 Юлиана Златкова