ги победим.

В това време лодката се доближи съвсем близо до тях и те чуха познат глас.

— Палачът от Бостън — извикаха всички заедно.

Двете лодки се доближиха една до друга и палачът от Бостън им обясни, че баронът го е изпратил, за да ги посрещне.

— От Ню Йорк куриери донесоха новината, че маркизът ще се ожени след няколко дни за русата мис… — каза майстор Обеско.

— Ние се осведомихме за това и ако в четвъртък Сънди Хук не падне в наши ръце, Мари дьо Уентуърд ще бъде изгубена завинаги за нашия комендант — отговори старият бретонец.

— Но корсарят не си губи времето. Той има за съюзници американците и седем кораба и седемстотин души са на негово разположение. А сега да побързаме да се присъединим към „Кабот“; където баронът ни очаква с нетърпение.

Те плаваха известно време под силния дъжд, който не преставаше, и изведнъж Каменна глава извика с голяма радост:

— Ескадрата на барона!

От кораба също ги забелязаха и им помогнаха да се прехвърлят на „Кабот“.

— Ти! — извика корсарят. — Връщате се от Сънди Хук!

— Заедно с лодката, която бяхте изпратили да ме посрещне, коменданте.

— Е, казвай.

— Нося ви тъжна новина, господине. След пет-шест дни маркизът ще се жени за вашата годеница. Може би се осмелява да направи това заради победата, която англичаните удържаха над американците.

— Кажи ми, видя ли я?

— Беше невъзможно, понеже се страхувахме да не бъдем изненадани и открити от маркиза, обаче ви носим ценни сведения. Сватбата ще стане в черквата „Сан Джакомо“. В деня на сватбата ние ще бъдем господари на подземието на черквата.

— Какво ще ни помогне това?

— Волф и един негов приятел ще ни отворят подземието на черквата и вие ще можете да влезете в нея, преди маркизът да каже „да“.

— Няма ли да ни изменят тези хора?

— Братът на Волф е тук и той не би рискувал. Освен това аз имам доверие в тези добри младежи.

— Добре, тогава тръгвайте с „Кабот“. Ти ще бъдеш комендантът му.

Аз и Хауърд ще се преместим на един от американските кораби и ще ви намерим в Сънди Хук. Щом чуете нашите топовни гърмежи, ще нападнете от подземието на черквата. Внимавай само да не избързаш и да ви избият като мишки в подземието.

— Всичко ще бъде точно направено, коменданте, ще ви очаквам.

Корсарят и господин Хауърд им дадоха още няколко последни съвета, след това се прехвърлиха на „Алфред“, най-големия кораб от американската ескадра, който можеше да гърми едновременно с тридесет и два топа.

Каменна глава, който беше известен на всички корсари като най-добър моряк, пое управлението на „Кабот“ и корабът бързо заплава към Сънди Хук, въпреки лошото време.

Към полунощ „Кабот“, въпреки подводните скали, се приближаваше към брега. Забелязаха малкия фар на Сънди Хук. Каменна глава направи маневра да спре кораба на половин миля от фара, където по указанието на гостилничаря от Сънди Хук се намираше черквата.

„Сега ще видим дали си устояват на обещанието“ — помисли си бретонецът.

Корабът навлезе в един канал, който беше пред Сънди Хук, и се отправи тихо към пристанището. В това време един голям тримачтник се очерта в дрезгавината на нощта. Каменна глава процеди през зъби:

— Щом като този тримачтник плава в тъмните канали с изгасени светлини, не може да се очаква нищо хубаво от него.

С едно бързо извиване „Кабот“ успя да се отдалечи, без да бъде забелязан.

На края на полуострова светеше голяма факла.

— Сигналът! Сигналът! — извика малкият Флок, приближавайки се към Каменна глава.

— Те удържаха думата си — отговори капитанът. — Спусни една лодка и с двадесет души моряци върви да провериш дали всичко е в ред.

Лодката беше спусната и малкият Флок отплава. Скоро той се върна и извика:

— Бързо всички лодки в морето! Подземието е на наше разположение.

— Къде е Волф?

— Той е тук заедно с гостилничаря и с един негов познат, който е клисар в черквата.

Каменна глава заповяда всички лодки да се спуснат в морето и като се качи в последната с четирима моряци, той се обърна към помощник-капитана на „Кабот“:

— Чу ли, капитан Хорс? Сватбата ще стане в черквата в шест часа следобед. Ще се върнеш с „Кабот“ и ще кажеш на барон Мак-Лелан това. Ще трябва да бъдете тук няколко часа преди сватбата. Внимавай добре да не пострадат корабът и хората, които остават на него. Добър път!

Отдалечиха се бързо в две различни посоки, защото се страхуваха да не би да се случи нещо непредвидено. Каменна глава достигна брега, където го очакваха Волф и гостилничарят.

— Няма ли никаква опасност? — запита той.

— Не, защото познат на моя верен приятел е бдял досега около черквата.

— Какво става с русата мис?

— Плаче денем и нощем, викайки барона.

— Кълна се във всички камбани на света, че ще плаче още съвсем малко — каза Каменна глава. — Корсарят скоро ще пристигне тук със седем американски кораба. Този път маркизът ще отговаря за всичко досега.

Докато говореха, моряците се строиха по четирима и започнаха да влизат в тъмното подземие, осветено само от два фенера. Подземието беше голямо. То можеше да събере четиристотин души.

— Сега да отидем и да разгледаме черквата — предложи старият бретонец.

Изкачиха се по една голяма каменна стълба и влязоха в храма. Клисарят запали една факла. При нейната светлина можеше да се разгледа добре черквата. Тя беше почистена и украсена със знамето и герба на маркиза. Всичко беше готово, за да стане венчавката.

— Сега да слезем долу и да си починем, докато чакаме определения ден — каза Каменна глава.

Слязоха при моряците, които си почиваха, пазени от четирима души.

Изминаха няколко дни, без да се промени нищо в подземието. Гостилничарят и клисарят отидоха в Сънди Хук за новини и да донесат няколко каси с бутилки.

— Тук ли е още онзи кораб, който видяхме вечерта?

— запита ги Каменна глава.

— Тук е и ще остане още, за да отнесе със себе си маркиза и неговата съпруга — отговориха двамата разузнавачи.

На петия ден Каменна глава и неговите хора чуха, че в черквата се разместват столовете. Хора ходеха насам-натам.

— Ако баронът не пристигне навреме и сега, ще загуби своята годеница — каза Каменна глава. — Но ние сме тук и ще се помъчим да изтръгнем русата мис от ръцете на маркиза или всички ще умрем.

На по-малко от две хиляди крачки се виждаха шест? запалени факли.

— Корабите! Корсарят! — извикаха няколко души в подземието.

— А горе започна венчавката — каза гостилничарят.

— Ето, камбаните бият. Всички по местата си!

— Напред, момчета! — извика Каменна глава. — Скоро русата мис ще стане маркиза Халифакс.

И моряците нахълтаха в черквата с извадени саби И насочени карабини. Черквата беше пълна с офицери и войници. Започна страшна битка. Англичаните бяха изненадани от внезапното появяване на тези корсари и се мъчеха да се спасят по някакъв начин. Те бяха без оръжие. Толкова бяха сигурни, че няма да бъдат изненадани. Черквата се покри с убити и ранени.