конякът — веднъж един човек предложи на Улф петдесет долара за една бутилка.

Четирите часа се проточиха до един и половина след полунощ. Стана петък сутринта, а брендито предизвиква у Торн пристъпи на приказливост, накара го да загуби представа за време и също като че ли поосвежи паметта му, което беше щастливо обстоятелство. Спомняше си четвъртък малко по-добре отколкото петък и докато стигнат до понеделник, паметта му толкова се подобри, че го заподозрях. В един момент беше споменал, че е работил като сценарист, така че имаше развито въображение.

Но Торн не си беше измислил онова, което ме разсъни. Не беше като гръм от ясно небе и за малко нямаше да обърна внимание. Седях и слушах несъществени подробности вече над три часа, минаваше полунощ. Бях прикрил поне десетина прозявки и пиех мляко, а не бренди. Те говореха за случилото се в понеделник може би вече двайсет минути и бяха стигнали до момента, когато Торн и Елинър излизат да обядват с някого. Торн описваше как секретарката спряла Елинър да й съобщи, че Флойд Ванс пак е идвал и се е наложило да го заплаши, че ще извика полиция, ако не си тръгне. Секретарката казала, че може би я чака навън в коридора. Елинър й поблагодарила и излезли. Естествено Улф попита кой е Флойд Ванс, но Торн не знаеше нищо за него — сигурно някакъв луд, с идея за филм, за която според него големите компании ще, платят един милион. Такива с лопата да ги ринеш.

Както казах, за малко нямаше да обърна внимание. Сетих се миг по-късно, докато се мъчех да овладея мускулите на лицето си и да сподавя поредната прозявка, и направих грешка. Прозявката ми секна и отворих широко уста. Първата грешка повлече след себе си втора, както често става. Предпочитах Торн да не разбере, че ни е съобщил факт, който може би е важен, затова се помъчих да не променям поведението си от последния час — да се правя на по-буден и съсредоточен, отколкото бях — и преиграх. Ако той самият беше буден и съсредоточен, щеше да забележи. Но той беше изпаднал в пристъп на приказливост и нямаше да му направи впечатление дори ако започнех да си мърдам ушите.

Улф обаче забеляза и само по тази причина се отказа от разпита, който иначе щеше да продължи или цяла нощ, или докато Торн капне от умора. Така че беше едва един и половина и бяха стигнали само до средата на понеделник следобед, когато Улф погледна часовника си, заяви, че е прекалено изморен, за да продължи, а сигурно и Торн се чувства по същия начин. Мис Деново щяла да е дълбоко признателна за помощта му, а с мистър Гудуин щели да си помислят дали в предоставените от него сведения се съдържат някакви улики. Тъй като той си помогна с две ръце да стане от креслото, помислих, че ще се наложи да го подкрепям по стъпалата пред къщата, а може би дори трябва да взема колата и да го закарам вкъщи, но той се справи. По коридора залитна и се подпря на стената, а пред вратата спря, разкърши рамене, пое дълбоко въздух, но успя да стигне до тротоара без никакви неприятности. Наблюдавах го, докато се отдалечи на около трийсет крачки. Добре.

Като се върнах в офиса, Улф изръмжа:

— Ти усети нещо. Какво?

Отидох до бюрото си и седнах.

— Би ми доставило най-голямо удоволствие да усетя нещо, което сте пропуснали, но в този случай не мога да претендирам затова. Според мен рибата започва да кълве. Не знам дали става въпрос за бащата, убиеца или може би и двете, но струва ми се рибата кълве. Миналата неделя на вилата на мис Роуън дойдоха трима души, които нито бяхме канили, нито чакахме. Двамата бяха нейни приятели — е, познати, виждал съм ги там и преди. Имат къща на половин час път. Третият беше техен гост за уикенда — мъж, казва се Флойд Ванс. Разбрал, че Арчи Гудуин често прекарва уикенда при Лили Роуън и ги убедил да дойдат, защото искал да се запознае с мен. От онова, което каза, разбрах, че всъщност иска да се запознае с вас. Представи се за консултант по връзки с обществеността. Каза, че ако има някой, който се нуждае от специалист за изграждането на имиджа си, то това е частният детектив и той би искал да разработи и да ви предложи проект. Ако работим по някакъв случай и му разкажа какъв е, би могъл да го използва като основа за проекта. Естествено, при тези думи се вгледах по-внимателно в него и наострих уши, но накрая реших, че само се мъчи да хване поредния нещастен клиент. Сега искрено се надявам, че съм се лъгал. Две забележки. Първо, вероятно много малко хора се казват Флойд Ванс. Второ, като имам предвид, че са изминали двайсет и три години, той отговаря прекрасно на описанието на Салваторе Мандзони.

— Пие ми се бира — каза Улф.

— Вече изпихте две бутилки повече и е почти два часът.

— Задоволително — отвърна той, като не се разбра дали имаше предвид бирата или евентуалния улов. Хвана се за края на бюрото, за да бутне стола назад, изправи се и тръгна към коридора. За секунда си помислих, че отива да си легне с мисълта за улова, но сви наляво. Отиваше за бира. Върна се с бутилка и чаша в едната ръка и чаша за коняк в другата. Постави бирата и чашата на бюрото си, взе коняка от масичката и ми наля две унции.

— Лесно можеше да го пропуснеш — каза той, върна се на стола си, отвори бирата и си наля.

Разклатих брендито в чашата и отвърнах:

— За малко щях да го пропусна. Ако е само съвпадение, ще се откажа завинаги да работя като детектив. Така или иначе, скоро ще разберем. Най-бързият и най-лесният начин ще е да накараме Салваторе Мандзони да хвърли един поглед на специалиста по връзки с обществеността. Но двайсет и три години са много време и може да не установим нищо. Разбира се, секретарката на Торн би могла да каже със сигурност дали през онзи майски ден е изхвърлила именно този Флойд Ванс, но това само би доказало, че рибата наистина кълве.

Вдигнах чашата и ударих една здрава глътка. Улф изчака пяната да спадне точно до необходимото ниво и отпи.

— Отпечатъците — казах аз.

— Да — отвърна Улф.

— Взимаме неговите, даваме ги на Креймър и каквото стане.

— Не. — Той облиза пяната от устните си. — Ако съвпаднат, ще си имаме неприятности. Мистър Креймър ще намери убиеца, но на нас ни трябва баща, а той ще е затворен и недостижим. Спомена, че искал да се запознае с мен?

— Да. Ако е той, всъщност е искал да разбере дали сме стигнали донякъде и докъде. Как е научил, че се занимаваме с това, е друг въпрос, но не е нужно да търсим отговор. Естествено мога да го доведа тук, но какво от това? Мислите ли, че ще получите от него някаква полезна информация, без да се издадете, че го подозирате? Според мен, едва ли. Със секретарката на Торн има същия риск. Тя може да му каже.

Улф си наля бира, облегна се назад, затвори очи и започна да мърда устни напред-назад. Това беше ново и досега не се беше случвало. Упражнението за устните, облягането, затворените очи са нещо обикновено, което означава, че работи, при това с всички сили и е забранено да го прекъсвам Но за първи път цялото представление започваше, след като току-що си е налял бира и как ли щеше да се справи? Как щеше да разбере със затворени очи кога пяната ще стигне до необходимото ниво? Боже мой, успя! Когато пяната спадна, така че като отпива да покрива само устните му, той отвори очи, посегна към чашата, отпи, постави я на бюрото, облегна се, затвори очи, облиза се и пак започна да мърда устни напред-назад. Реших, че сигурно е тренирал, докато ме е нямало.

Обикновено засичам времето на представлението с устните, тъй като няма какво друго да правя освен да се мъча да отгатна какъв ще е резултатът. Този път продължи три минути и десет секунди. Той отвори очи, изправи се и попита:

— Ще дойдат в девет, нали? Потвърдих.

— Допускам, че човек, който се занимава с връзки с обществеността, има адрес и офис.

Взех телефонния указател на Манхатън и намерих страницата.

— Лексингтън Авеню № 490. Не е най-доброто място. Би трябвало да е на Медисън Авеню.

— Кажи им да проучат миналото му и особено 1944 година, но без да рискуват да ги усети. За Сол и Фред това не е проблем, но както винаги Ори трябва да бъде изрично предупреден.

— Добре. — Бях изпил коняка си по време на представлението с устните и когато бутна стола си назад, отидох да си налея още една глътка. Може би щеше да ме приспи няколко секунди по-бързо.

Не беше муха. Мухите не издават такъв звук. Комар? Не. Беше прекалено силно. Какво по… А,