- 1
- 2
Жената на секретаря, изумена, настояваше да повикат стражар. Самият секретар се разяри и високо започна да псува, за да прогони страха си.
Най-сетне нещо тупна в догорялата зидана печка и ужасният вик се чу оттам като писък. Всред настъпилата бъркотия в семейството секретарят се престраши и отвори вратата на печката. Тогава той видя опърлената гарванка, която беше още жива…
Тя беше паднала в комина, съборена от силния вятър.
През цялата нощ мъжкият я вика. Секретарят беше принуден да става от леглото няколко пъти и да го прогонва с топки сняг, които хвърляше по комина. Но птицата упорито продължаваше да грачи и да лети в бялата нощ като черна сянка.
На сутринта видяха, че гарванът беше кацнал на черницата, и потърсиха пушка да го застрелят. Той сякаш разбра какво го чака и отлитна. Ала към обед пак се върна и кацна на тополата.
Няколко дни продължаваше да се върти край моста и да грачи. После изчезна завинаги.
В една мразовита нощ, когато старият бор скърцаше под напора на вятъра, той умря в своето мрачно гнездо.
Информация за текста
© 1943 Емилиян Станев
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание:
Емилиян Станев. Избрани произведения в три тома. Том трети.
Издателство „Български писател“, София, 1977
Редактор: Теодора Димитриева
Художник: Кирил Гогов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12991]
Последна редакция: 2009-09-01 12:40:00
- 1
- 2
