смърт е скъпоценният прах, оцветен в жълто. А последваш ли Симон Лаборд в един от екологическите резервати от XX век, ще разбереш, че в бъдеще на природата се отрежда само мястото на отморяваща забава („Памет за Еден“). Тогава разтревожено ще се попиташ каква ли ще бъде представата за рая през XXI век. Чудаците, населяващи прозата на М. Жори, искат да устроят и големия „Празник на промяната“, който от стъпало на стъпало води към очовечаването, към легендарната Мара, невидимия свят, където личността постига най-пълноценното си развитие в съзвучие със собствената си същност и възможности. Вън Вариана владее онази сила на духа, която брани страната си с дървени пушки и през поражението ще удържи най-голямата победа — ще се намножи нейното семе. От такова семе ще се родят и „отрицателите“, онези, които въпреки огромната болка ще изкрещят: „Не!“

Научната фантастика е приказката на двайсети век. А има ли по-голямо предизвикателство за писателя от създаването на хубави приказки за възрастни деца? Тези, които ни разказва М. Жори, са за времето и неговите превращения, за пространството, за паметта, за енергийните и телекомуникационни системи. Те са красиви като всяка утопия, но са наситени с много повече човешка щедрост. Неочаквани са и понякога смущаващи. Създателят им тръгва от една подробност, от един факт и изгражда цялостна картина на изобразявания свят. И винаги са трудни. Но все пак направи едно усилие, читателю. Не оставай на първото, видимо равнище, не мисли за анархизъм и агностицизъм. Авторът не премахва разстоянието между въображаемото, предугаждането и действителността. Оставил е място и за теб. Влез в това пространство. Вярно, то се подчинява на принципа за несигурност на Жори („Това е възможно, но не съвсем сигурно!“), но той ще те отведе до подмолите на собствените ти страхове и надежди. Ще те накара да се замислиш за двойното значение на думата „история“ — историята като разказ, като литература и историята като процес, протичащ вътре в нашата човешка общност и тълкуван от един разказвач. По своему читателят е другият разказвач на приказките. Всеки от нас ги носи в главата си, но все няма време да ги доизмисли и да ги облече в думи. Може би М. Жори ще те предизвика да го сториш: той ти открива четвъртото измерение.

© 1990 Райна Хр. Стефанова