Чонг се изсмя:

— И твърди, че е бил ухапан от алигатор долу в каналите, нали?

Джейкъбс усети как веждите му се повдигат:

— Именно.

Чонг поклати глава.

— Опитва се да изкопчи пари от застрахователите, обзалагам се на каквото искате. В каналите няма алигатори.

— Видях раната — каза Джейкъбс. — Нещо здравата го беше ухапало.

— Тази глупост за алигатори в каналите се носи от години — каза Чонг. — Обяснението е, че деца, които се връщат от ваканцията си във Флорида, носят със себе си бебета алигатори, после се отегчават от тях и ги пускат в тоалетната, а животинките някак оцеляват и продължават да живеят в канализация.

— Е — каза Джейкъбс, — звучи разумно.

— Пълна тъпотия — каза Чонг. — От време на време тук в Отдела по херпетология2 получаваме сигнали около този мит, но това всичко — просто мит. Знаете ли каква е температурата навън днес?

— Малко под тази на замръзване.

— Именно. Е, въобще не се съмнявам, че през годините алигатори са били пускани в тоалетната — хората пускат в тоалетната какво ли не. Но дори ако предположим, че гаторите могат да оцелеят плувайки в отходния канал, зимните температури биха ги убили. Алигаторите са студенокръвни, д-р Джейкъбс.

Джейкъбс бръкна в джоба на сакото си и извади оттам зъба.

— Отстранихме това от бедрото на мъжа — каза той и го остави върху разхвърляното бюро на Чонг.

Чонг го взе.

— Сериозно?

— Да.

Херпетологът поклати глава:

— Добре, не е зъб на гатор — коренът е напълно погрешен. Но рептилиите сменят зъбите си, не е необичайно за тях да изгубят един или два докато се хранят. — Той прокара леко палеца си по края на зъба. — Ръбът е набразден — каза. — Удивително. Досега не бях виждал подобно нещо.

На следващата нощ Лъдлъм отново се спусна в канализацията. Не спеше достатъчно. Никак не беше лесно да работи на пълен ден в музея и да се спуска тук долу след мръкване. Но ако се окажеше прав за онова, което се случваше…

Понякога и бездомниците идваха в каналите. Повечето оставяха Лъдлъм на мира. Естествено, други бяха чалнати. Един бе крещял обидни думи след Лъдлъм, докато го подминаваше същата вечер.

Във водата минаваща край краката на Лъдлъм имаше бучки. Опитваше се да не мисли за това.

Ако теорията му беше вярна, най-доброто място за оглед щеше да бъде в близост до небостъргачите. Както винаги, Лъдлъм изследваше подземията в района на Световния търговски център. Там налягането трябваше да е най-голямо.

Две минути по-късно той съзря слаб зеленикав отблясък на около три метра пред себе си.

Джейкъбс напусна кабинета на Чонг, но реши да не си тръгва от музея веднага. От години не беше разглеждал тук — последния път бе идвал, когато сестра му и хлапета й бяха пристигнали от Айова за да го посетят. Прекара известно време, зяпайки различните експонати, докато най-накрая успя да се вмъкне в галерията с динозаврите. В сравнение с последния път беше изцяло обновена и…

Исусе.

Исусе Христе.

Не беше идентичен, но бе близо. Дяволски близо.

Зъбът, който бяха извадили от крака на Ковалски досущ приличаше на един от онези, каквито имаше радостта и гордостта на музея — техният Тиранозавър рекс.

Чонг бе казал, че е невъзможно да има алигатори в каналите на Ню Йорк.

Алигаторите бяха студенокръвни.

Но динозаврите…

Последният път, когато бяха идвали, племенникът му — по онова време на шест и способен да го залива до безкрайност с факти и цифри за великите зверове — му беше казал, че…

Динозаврите са били топлокръвни.

Беше лудост.

Лудост.

И все пак…

Зъбът бе у него. Точно тук, в ръката му. Набразден, конусообразен, бял… Бял. Не кафявото на вкаменен зъб. Бял, пресен и нов.

Динозаври в каналите на Ню Йорк.

Нямаше абсолютно никакъв смисъл. Но нещо беше отхапала значителна част от Ковалски и…

Джейкъбс побягна от галерията с динозаврите и забърза към фоайето. Там имаше още динозаври: ротондата на музея се доминираше от гигантски Балозавър, издигнал се на задните си крака, за да защити детето си от два крадливи алозавъра. Джейкъбс се втурна към бюрото за информация.

— Трябва да се срещна с палеонтолог — каза задъхано, хващайки плота и с двете си ръце.

— Сър — каза младата жена зад бюрото. — Ако само се успокоите, аз ще…

Джейкъбс изрови болничната си лична карта и я хвърли на бюрото.

— Аз съм лекар — каза той. — Спешен медицински случай. Моля ви, побързайте. Трябва да поговоря със специалист по динозаврите.

Човекът от охраната вече се бе доближил до бюрото, но младата жена го задържа на разстояние с очи. Тя вдигна една черна телефонна слушалка и набра някакъв вътрешен номер.

Пиезоелектричество.

Това трябва да е отговорът, помисли си Лъдлъм, докато гледаше пулсираща зелена светлина.

Пиезоелектричеството бе генериране на електричество в кристали, подложени на налягане. Навремето бе прочел геоложки доклад на тази тема. Небостъргачите в Ню Йорк са най-големите в света, а и на това място са струпани в по-голямо количество, отколкото където и да е другаде. Тежат десетки хиляди тонове и цялата тази тежест се поема от подпори, забити в почвата и пренасящи налягането към скалите долу. Пиезоелектрическите изпразвания предизвикваха отблясъците светлина…

…и може би, само може би, доста повече от това.