Западна Индия. Той бил душевно смазан от претърпяната загуба и макар че успял да спаси живота си при потъването на кораба, след известно време умрял от мъка. За да се отърве от преследванията на кредиторите му, вдовицата била принудена да се засели в Минт, но по-късно с помощта на приятелите си успяла да уреди задълженията на мъжа си и сега можеше да се върне в Лондон. Като разбра, че не съм лично преследвана за дългове и живея в Минт заради дълговете на мъжа си, и понеже, от друга страна, аз споделях нейното отвращение или по-точно казано, тя споделяше моето отвращение към Минт и към средата, в която се намирахме, тя ме покани да се върнем заедно в Лондон и да остана на квартира при нея, докато успея да се настаня, както бих искала. При това ми каза, че в тази част на града, където живееше тя, е почти сигурно някой добър капитан на кораб да се влюби в мен и да започне да ме ухажва.
Приех предложението й и живях при нея половин година.
Бих останала и по-дълго, но това, което тя ми бе обещала, се случи на нея — тя се ожени много добре. Другите жени се нареждаха, а на мен не ми вървеше.
Никой не ми правеше предложение — освен двама-трима боцмани и неколцина други мъже, които не бяха нещо повече от тях. Колкото до капитаните, те бяха два вида: такива, които имаха добро положение, тоест притежаваха добър кораб и бяха решили да се оженят за жена със зестра; и такива, които нямаха работа и търсеха жена, за да могат да се докопат до кораб, тоест или жена с пари, понеже това би им дало възможност да купят дял в някой кораб и по този начин да привлекат съдружници, или пък жена, която има връзки с влиятелни хора в корабоплаването и би могла да издействува капитанско място за някой млад човек. Тъй като нямах нито пари, нито връзки, изглеждаше, че що остана без кандидати. Скоро от личен опит разбрах, че браковете се сключваха по обмислен план — с оглед на парични сметки или за търговски интереси и любовта не играеше никаква или почти никаква роля.
Както казваше моята зълва в Колчестър, красотата, духовитостта, добрите маниери, умът, доброто поведение и възпитание, добродетелта, набожността и всички други телесни и душевни качества нямаха значение. Единствено зестрата представляваше интерес. Наистина мъжете избираха любовниците си, водени от порива на чувствата, и за една к… беше необходимо да бъде миличка, с хубаво тяло, хубаво лице и приятно държане. За една съпруга това не беше нужно — никаква уродливост не шокираше вкуса на мъжете, никакви лоши качества не им правеха впечатление, парите бяха всичко. Зестрата не беше нито гърбава, нито уродлива и парите бяха всякога приятни, каквато и да беше жената.
От друга страна, тъй като пазарът беше благоприятен за мъжете, аз открих, че когато ги поискат, жените дори нямат право да откажат, сякаш мъжете им правеха някакво благодеяние с предложенията си. Ако някоя мома от високомерие привидно отхвърляше едно предложение, втори такъв случай вече не й се удаваше; а още по-малко тя можеше да поправи грешката си и да приеме онзи, когото се е преструвала, че отблъсква.
Мъжете имаха такъв голям избор, че жените се намираха в много нещастно положение. Те сякаш чакаха на всяка врата и ако на един мъж му откажеха в една къща, сигурно беше, че щяха да го приемат в следващата. Освен това забелязах, че мъжете никак не се свеняха да се изтъкват и както се казва, да гонят зестра, дори когато сами нямаха състояние, нито някакви достойнства. И те се държаха толкова важно, че жената едва имаше право да разпита какъв човек е този, който е поискал ръката й, и какво е имотното му състояние. Такъв беше случаят с едно младо момиче, което живееше в съседната къща и с което се бяхме сприятелили. Ухажваше я един млад капитан и тя, която имаше близо две хиляди лири зестра, разпита някои от съседите с какво име се ползува кандидатът й, какъв е в морално отношение и колко е богат. При последното си посещение той и съобщил, че е много обиден, загдето тя е събирала сведения за него, и няма повече да я безпокои с посещенията си. Аз чух за това и отидох да видя приятелката си, която в откровен разговор ми се довери напълно. Веднага ми стана ясно, че макар да считаше, че капитанът е постъпил зле с нея, тя не бе в състояние да му се сърди и извънредно много съжаляваше, задето го е загубила и особено бе засегната от това, че друга, която беше по-бедна от нея, го бе спечелила.
Аз я окуражих с няколко думи и й казах да не се унижава до такава степен. Рекох й, че колкото и да съм бедна, аз бих презирала един човек, който смята, че трябва да се осланям само на собствените му думи. Щом тя има добро състояние, не е нужно да постъпва като другите жени в днешно време. Достатъчно е, че мъжете могат да обиждат нас, жените с малко пари; но ако тя, с нейната добра зестра, претърпи подобна обида, без да се възмути, в бъдеще ще бъде презирана от всички. Една жена винаги може да намери случай да си отмъсти на мъжа, който се е държал зле с нея, и има много начини да се натрие носът на този капитан; ако не беше така, жените биха били най-нещастните същества на света.
Думите ми й харесаха и тя ми каза сериозно, че много би се радвала да му даде да почувствува, че е обидена и да го накара да се върне при нея, или поне да има удоволствието да му отмъсти така, че всички да научат за това.
Рекох й, че ако е готова да последва съвета ми, ще й обясня как да постигне желанията си и се обзалагам, че ще накарам този господин да дойде пред вратата й и да моли да бъде приет. Тя се усмихна на това и аз веднага разбрах, че ако той се върне при нея, тя не е толкова обидена, та да го остави да чака дълго пред вратата й.
Във всеки случай тя с интерес слушаше съветите ми. Казах й, че първото нещо, което трябва да направи, е да се представи в по-изгодно положение пред хората.
Тъй като капитанът беше разправил между жените, че се е отказал от нея, и искаше по този начин да се представи в по-благоприятна светлина, тя трябва да се погрижи да разпространи между познатите си — а тя имаше хиляди възможности за това, — че се е осведомила за състоянието му и е разбрала, че той не е такъв, за какъвто се представя.
— Нека всички научат, госпожице — рекох й аз, — че той не се е оказал такъв, какъвто вие сте очаквали, и затова сте сметнали за неблагоразумно да се занимавате с него; чули сте, че има лош характер и самичък се е хвалил и е разказвал колко лошо се държи с жените. Кажете също, че той води развратен живот.
Впрочем в последното твърдение имаше нещо вярно, но аз забелязах, че това ни най-малко не намаляваше желанието й да се ожени за него.
Тя охотно възприе идеята ми и веднага потърси начин да пусне този слух. Това не беше никак трудно, защото, щом разказа историята на няколко клюкарки, тя веднага стана предмет на разговор по всички къщи в тази част на града и аз я чувах, където и да ме поканеха на чай. Понеже беше известно, че съм приятелка на момичето, често ме питаха какво мисля за случая и аз не пропущах възможността да потвърдя цялата история, като прибавя още нещо от себе си и обрисувам капитана в най-черни краски. Като голяма тайна поверих на клюкарките нещо, което те не знаеха, а именно, че съм чувала, че материалното му положение било много лошо, той бил в крайна нужда за пари, за да уреди сметките си със собствениците на кораба, който командува; не бил изплатил своя дял и ако не го изплати в скоро време, съдружниците ще го уволнят и ще назначат на негово място помощника му, който бил готов да изкупи частта на капитана.
Понеже ме беше много яд на този негодник, както го наричах, аз добавих, че съм дочула слухове, че той имал една законна жена в Плимут и втора жена в Западна Индия, нещо, което, както всички знаеха, не беше рядко явление между тези господа.
Планът успя точно както ние двете желаехме. Наскоро в една съседна къща бащата и майката на едно младо момиче забраниха на капитана да идва у тях и затвориха дъщеря си в къщи. И друга една жена има куража, колкото и странно да изглежда, да отхвърли предложението му. Където и да похлопаше, навсякъде го укоряваха за гордостта му, задето смяташе, че жените нямат право да събират сведения за него и т.н.
Тогава той започна да съзнава грешката си. Виждайки, че всички жени на отсамния бряг на реката са против него, той отиде в Ратклиф и си опита късмета между тамошните момичета. Но въпреки че и те, както всички жени по онова време, само чакаха някой да ги поиска, на него не му провървя и там, защото репутацията му го следваше отвъд реката. И така, макар че все пак имаше доста жени, които биха го взели, по-богатите му обръщаха гръб, а той търсеше жена със зестра.
Но това не беше всичко. Моята приятелка сама измисли нещо много хитро. Тя накара един млад джентълмен — неин роднина — да й идва на гости два-три пъти седмично с една разкошна карета, а две други нейни приятелки и аз веднага разпространихме слуха, че този господин е влюбен в нея и я ухажва, че има хиляда лири годишен доход и тя ще се премести да живее у леля си в Сити9, защото за него било неудобно да идва с каретата си в Родърхайд, където улиците са
