— Не те ли мъчи вина? — упрекна го Корбет. — Нощем не наобикалят ли призраци леглото ти? Нямаш ли страх от Бога? Или от правосъдието?

— Хубавите истории ми допадат — отекна насмешливият отговор.

— Елизабет, дъщерята на коларя — с безизразен глас продължи Корбет. — Призракът й е тук. Молих се за нея в църквата. Тя е може би най-добрият пример за начина, по който действаш. Намерил си Питъркин, както си правел винаги, дал си му монета, накарал си го да повтори съобщението. Може би при друг случай Елизабет нямаше да обърне внимание на Питъркин, но тя е млада и наивна. Питъркин изглеждал искрен, при това са му платили, за да й донесе съобщението. И ето че в съдбоносната вечер тя отишла на любимото си тайно място в горичката, близо до Дяволския дъб. Попаднала е в ръцете на смъртта, попаднала е на теб, скрит зад ужасната маска. Нападнал си я, насилил си я и си я убил. Щом си заситил жаждата си за кръв, внимателно си отнесъл тялото до живия плет встрани от Дяволския дъб. Може би си възнамерявал да се върнеш и да го скриеш. Ако е било по силите ти, си щял да скриеш всички трупове, без този на вдовицата Уолмър.

— И за нейната смърт ли нося вина?

— Да, преди пет години си убил поне три жени. Щял си отново да убиеш, но се е случило нещо необичайно. Сър Роджър Чапълс е дарил на църквата триптих. Един Бог знае защо му е притрябвало. Дар ли е било? Или заради угризения на съвестта? — Корбет развърза торбичката си на колана и измъкна нескопосаната рисунка, която беше намерил в стаята на курат Робърт.

— Позната ли ти е, Бъргес? На заден план е изобразен разпнатият Христос, а на преден — три фигури. Тази в средата е на свещеник, мъжът вдясно от него прилича на служител, може да е курат, а може и да е ангел. Вляво от него фигурата носи маска. Виждаш ли я? Елек, панталони за езда, ботуши, а на лицето си — маска, подобна на актьорските. Решил си, че Чапълс ти се подиграва, че е надушил истината. Според теб на триптиха са били изобразени отец Гримстоун, курат Белън, а маскираната фигура си самият ти.

— Истина е, че никак не харесах рисунката — презрително се засмя Бъргес, — зарадвах се, когато някой я изгори.

— Не някой, ти си я изгорил, за да не види някой в нея същия смисъл, какъвто си видял и ти. Знаеш ли, Бъргес, не вярвам, че Чапълс е намеквал нещо. Подобни рисунки са доста често срещани из лондонските църкви. Мъжът вдясно от свещеника олицетворява мъдростта на света, а фигурата вляво е неговата глупост. Това е илюстрация по цитат от свети Павел. Подчертава изкушенията, с които се сблъскват свещениците и ги призовава да ги отхвърлят.

По очите на Бъргес Корбет разбра, че е улучил право в целта.

— Постъпил си глупаво — продължи Корбет. — Не е било обвинение, насочено срещу даден човек. Приел си го като лична обида, тънък намек за кървавите ти дела. Обзалагам се, че по-късно си го схванал и сам. Ако сър Роджър наистина те е подозирал, щял е открито да те обвини.

Бъргес отвори уста, сякаш да каже нещо, но замълча.

— Сър Роджър е пиел. Бил е известен като развратник и пияница. Не са го обичали в града. И ти си решил да го унищожиш! — Корбет не изчака отговора му. — В онази фатална нощ сър Роджър е отишъл при вдовицата Уолмър. След като си е тръгнал, си влязъл ти. Сигурно преди това си я посещавал. Добре си познавал къщата й. Пуснала те е да влезеш. И си я убил.

— Хората знаят, че бях в кръчмата „Златното руно“…

— Да, разбира се, бил си там и преди, и след убийството. Никой не следи кога идваш и кога си тръгваш. Като същински Луцифер си се промъкнал до Риптън, кралския наместник. И на него са му били известни посещенията на сър Роджър при вдовицата, затова е давел мъката си с ейл. Иди, подтикнал си го, изправи се пред нея, открий й любовта си. На Риптън не са му трябвали дълги увещания. Отишъл е долу до къщата й, но е бил достатъчно разсъдлив, та да схване, че вината ще падне върху него, когато я е открил мъртва. Бил е уплашен до смърт. Върнал се е бързо в „Златното руно“. Заявил е, че си е променил намеренията. Наистина, търсел е кой да го придружи обратно до къщата. Каква прекрасна възможност ти се е отворила! Добрият приятел Бъргес го придружава до къщата на вдовицата — и останалото е известно.

— Риптън ли ти го разказа?

— Не — усмихна се Корбет. — Но ще го направи. Когато му вържем ръцете и кралските представители на закона вземат да го разпитват, ще си спомни невероятни неща. Бил си с Риптън, нали? Добрият стар Бъргес, неуморният приятел! Всъщност, подозирам, че тъкмо ти ме нападна при воденицата вечерта, след като пристигнах в Мелфорд. Опитваше се да ме объркаш. Когато влязох в „Златното руно“, ти седеше пред чашата си, радушен и сърдечен, извън всяко съмнение.

Тежестта на въжето на камбаната стигна до ръба на нишата и падна. Корбет не обърна внимание на дрънченето на камбаната.

— Всичко е било подготвено. Къщата на сър Роджър е претърсена. Вече си успял да изпратиш дрънкулките от другите жертви за спомен на сър Роджър. Познавал си мисленето му. Щял е да ги помисли за подаръци от някое свое завоевание. Запратил ги е в сандъка и повече не се е сетил за тях.

— Ами Девърел?

— А, да, стигаме до последната част от плана ти. Всеизвестно е, че отец Гримстоун е пияница. Освен това е и самотен. Добронамерен човек е, но езикът му се развързва от виното. Знае всички тайни на града, нали? Най-вече тези на Молкин. За смъртта на първата му жена, както и за кръвосмесителната връзка с родната му дъщеря, Маргарет. Знае и за Торкъл — как собствената му жена и младият Ралф са го направили рогоносец… И разбира се, знае и за дърводелеца Девърел, който всъщност е монах, избягал от манастира си, и отдал се на насладите на незаконно съпружество, докато се е криел от очите на Църквата.

По челото на Бъргес заблестяха калки пот.

— Това са тайни, споделени при изповед! — изломоти той.

— Някои са, други не — въздъхна Корбет. — Но отец Гримстоун е самотен. Обича да пие с близкия си приятел и полубрат Бъргес, който с годините е насъбрал такива парещи тайни. Знаеш много скандални неща, нали?

— Нищо няма да кажа — озъби се Бъргес.

— Добирал си се по един или друг начин до набелязаните от теб жертви и си ги изнудвал. Надрасквал си им нещо на парче пергамент, нали? Някой цитат от Библията, например? Като онзи, който е получил Молкин — цитат от Левит, който недвусмислено говори за кръвосмешение? Посещавал си ги посред нощ, или пък си ги пресрещал в някоя уличка? Ще направиш това, или ще направиш онова — в противен случай ще си понесеш последствията. Всички са били изплашени до смърт, Торкъл е бил изправен пред присмех, Молкин — пред гнева на целия град, а Девърел е щял да бъде публично заклеймен.

— Не аз съм ги избирал за съдебни заседатели. Блайдскот ги избра!

— Блайдскот ли? — попита Корбет. — За Бога, не е било нужно да си приятел със свещеника, за да разбереш за Блайдскот. Прословут е със своята подкупност, или по-скоро беше. Защото е мъртъв. Успял ли си да научиш за страстта му към малки момченца? Общото между жертвите на изнудването ти са не само тайните им грехове, но и омразата им към сър Роджър. Ти, Маскирания, Удушвача, си подготвил събитията внимателно.

Корбет заизброява на облечената с ръкавица ръка:

— Чапълс е бил с вдовицата Уолмър в нощта на смъртта й; ножът; в къщата му са намерени накитите на някои от убитите жени; свидетелските показания на Девърел; всеобщата неприязън към него и, накрая, съдебни заседатели, които си държал в ръцете си. Какъв шанс е имал клетникът?

Корбет се размърда на стъпалото. Поуспокои се, като чу шум отвън, приближаващи се тихи стъпки. Надяваше се да е Ранулф, а не отец Гримстоун.

— Не си могъл да предвидиш обаче действията на Фъръл, бракониерът. Знаел е кой къде ходи из полето. В нощта, в която е убита вдовицата Уолмър, той я е видял жива и здрава да изпраща сър Роджър. Говорел е наляво и надясно за някакви други хора, промъкнали се към къщата на горката жена. Знаем, че Риптън е ходил до там два пъти. Третият си бил ти, убиецът — Корбет се приведе напред и насочи пръст към Бъргес. — Благодарение на Фъръл ще увиснеш на въжето, вярвай ми. Той станал много любопитен заради това, което е видял и заради лъжите, разпространявани за сър Роджър. Сигурен съм, че имаш заслуга за