ще ме попитате: а в какво се състои разгадката? А разгадката се състои в това, че одеколонът „Люляк бял“, съставка на „Духът на Женева“, с нищо не бива да се заменя: нито с „Жасмин“, нито с „Шипър“, нито с „Момина сълза“. „В света на компонентите няма еквиваленти“, както са казвали старите алхимици, а те са знаели какво говорят. Тоест, „Момина сълза сребриста“ — това не ви е „Люляк бял“, дори в нравствен аспект, а да не говорим за букетите.
„Момината сълза“, например, възбужда ума, тревожи съвестта и укрепва правосъзнанието. А „Люляк бял“ тъкмо наопаки, успокоява съвестта и примирява човека с язвите на живота…
Веднъж ми се случи следното: изпих цяло стъкло „Сребриста момина сълза“, седя и плача. Защо плача ли? Защото се сетих за мама, сетих се за нея и не мога да забравя майчицата си. „Майчице“ — казвам. И плача. А после пак: „Майчице“ — казвам и пак плача. Някой друг, по-глупав от мен, имаше да седи така и да плаче. А аз? Взех едно стъкло „Люляк“ — и го изпих. И какво мислите? Сълзите ми пресъхнаха, налегна ме идиотски смях, а майка си дотам я забравих, че чак малкото и бащиното й име не можех да си спомня.
И колко са ми смешни онези, които, приготвяйки „Духът на Женева“ към препарата срещу потене на крака добавят „Момина сълза сребриста“!
Чуйте точната рецепта:
Люляк бял — 50 г
Препарат срещу потене на крака — 50 г
Бира жкгулговска — 200 г
Лак спиртен — 150 г
Но ако човек не иска да тъпче безцелно мирозданието, нека прати по дяволите „Ханаански балсам“ и „Духът на Женева“. А по-добре нека седне на масата и си приготви „Сълзата на комсомолката“. Ароматен и странен е този коктейл. Защо е ароматен, ще разберете след малко. Първо да ви обясня кое му е странното.
Пиещият просто водка запазва и здрав ум, и твърда памет или, наопаки, едновременно загубва н едното, и другото. А в случая със „Сълзата на комсомолката“ може направо да те досмешее: изпиеш сто грама от нея, от тая сълза, — паметта ти е твърда, а здравият ум изфирясва. Изпиеш още сто грама — и сам се чудиш на себе си: откъде толкова здрав ум? И къде се е дянала всичката твърда памет?
Дори самата рецепта на „Сълзата“ е благовонна. А от готовия коктейл, от неговата ароматност човек за известно време може да остане без чувства и съзнание. Аз, да речем, съм оставал.
Лавандулов спирт — 15 г
Одеколон „Младост“ — 15 г
Розова вода — 30 г
Лак за нокти — 2 г
Елексир за жабуркане на зъби — 150 г
Лимонада — 150 г
Приготвената по този начин смес трябва да се разбърква двайсет минути с клонка от орлови нокти. Някои, вярно, твърдят, че в случай на необходимост било все едно с какво — но мен не можете ме накара да разбърквам „Сълзата на комсомолката“ с чемширена клонка, аз ще си я разбърквам с орлови нокти. Направо мога да се пукна през гърба от смях, когато някой в мое присъствие разбърква „Сълзата“ не с орлови нокти, а с чемшир…
Но стига съм ви говорил за „Сълзата“. Сега ви предлагам последното и най-хубавото. „Шедьовърът не се нуждае от похвали“, както е казал поетът. Накъсо казано, предлагам ви коктейла „Кучешки търбух“, напитка, която засенчва всичко. Това е вече не напитка — това е музика на сферите. Кое е най-прекрасното на света? Борбата за освобождаване на човечеството. А още по-прекрасно е следното (записвайте си):
Бира жигульовска — 100 г
Шампоан „Садко“ — 30 г
Разтвор за премахване на пърхут — 70 г
Спирачна течност — 35 г
Синтетично лепило БФ — 12 г
Флайтокс — 20 г
Всичко това отлежава една седмица, смесено с тютюн за пури — и се сервира…
Между другото, получавал съм писма, в които нямащи си друга работа читатели ми препоръчват още нещо: получената по този начин смес на всичко отгоре да се прецедяла през гевгир. Тоест — да я прецедиш през гевгир и да си лягаш да спиш. Това вече е дявол знае какво и всички тези допълнения и поправки се дължат на немощ на въображението, на недостиг на полет на мисълта, само на това се дължат тия нелепи поправки…
И тъй, „Кучешки търбух“ е сервиран. Пийте го от изгрева на първата звезда на големи глътки. Само след две чаши от този коктейл човек става толкова одухотворен, че можеш да го наближиш и цял половин час да му плюеш в мутрата от разстояние половин метър, и той нищо няма да ти каже.
43-ти километър — Храпуново
Сколасахте ли да си запишете барем нещо? Е, засега и това ви стига. А в Петушки — в Петушки обещавам да споделя с вас тайната на „Йорданските струи“, ако се добера дотам жив; ако Бог се смили над мен.
А сега нека помислим заедно: какво ли да пия оттук нататък? Каква комбинация мога да създам от боклуците, които са останали в куфарчето ми? „Целувката на леля Клава“? Като нищо. От куфарчето ми никакви други „Целувки“ не могат да се изцедят освен „Първата целувка“ и „Целувката на леля Клава“. Да ви обясня ли какво значи „Целувка“? „Целувка“ значи: смесено в пропорция едно към едно каквото и да е червено вино с каквато и да е водка. Да речем: сухо натурално вино плюс перцовка или кубанская — това е „Първата целувка“. Сместа от домашна безакцизна водка и ерзац-портвайн е „Целувка, дадена насила“, или по-просто „Целувка без любов“. Те тия „Целувки“ чет нямат! За да не ви се повдига кой знае колко от всичките тия целувки, трябва да сте свикнали с тях още от деца.
В куфарчето ми има кубанская. Но няма сухо натурално вино. Значи, и „Първата целувка“ е изключена за мен, мога само да мечтая за нея. Но в куфарчето ми има четвъртинка и половина руская водка и розово с повишен градус от рубла и трийсет и седем. А тяхната именно съвкупност ще ни даде „Целувката на леля Клава“. Съгласен съм с вас: той е невзрачен по вкусовите си качества, може да предизвика единствено гадене, по-уместно е да поливаш фикуси с него, отколкото да го пиеш направо от шишето, — съгласен съм, ама какво да правя, като нямам сухо вино, като нямам дори фикус? Налага се да пия „Целувката на леля Клава“…
Влязох във вагона, за да омешам моите боклуци в „Целувка“. О, колко отдавна не съм бил тук! Откакто излязох на Николское…
Както и предния път, ме гледаше с десетки очи, големи, готови на всичко, изскачащи от орбитите — ме гледаше в очите моята родина, изскачаща от орбитите, готова на всичко и голяма. Тогава, след сто и петдесетте грама руская водка тези очи ми харесваха. Сега, след петстотинте кубанская, бях влюбен в тези очн, влюбен като безумец. Позалитнах, когато влизах във вагона, но стигнах до моята седалка съвсем независимо и за всеки случай леко усмихнат…
Стигнах — и се вцепених. Къде е моята четвъртинка руская водка? Къде е същата оная четвъртинка, която край Серп и Молот едва бях преполовил? Още от Серп и Молот тя си стоеше до куфарчето, в нея бяха останали близо сто грама — къде е тя сега?
Огледах всички — нито един дори не премигна. Не, аз положително съм влюбен и безумен. Кога са отлитнали ангелите? Нали уж ми вардеха куфарчето, докато ме нямаше, кога ли са си отлетели? Дали в района на Кучино? Тъй. Значи, откраднали са ми я между Кучино и 43-ти километър. Докато съм споделял с вас възторга на моето чувство, докато съм ви посвещавал в тайните на битието, — баш в това време мен са ме лишили от „Целувката на леля Клава“…
Нали си падам малко прост, през цялото това време нито веднъж не надникнах във вагона — същинска комедия… Но сега слабо ме утешават думите на драматурга Островски, че и най-мъдрият си е малко прост. И — финита ла комедиа. Не всяка простота е свята. И не всяка комедия — божествена… Стига съм ловил риба в мътна вода — време е да ловя човеци!…
Но как да ловя и кого да ловя?
