нашето призвание е съвсем другаде! Там, където ще ви заведа, ако не се опъвате! Ще ми кажете: „Това призвание е измамно.“ А аз ще ви кажа и пак ще ви повторя: „Няма измамни призвния, трябва да уважаваме всяко призвание.“
И бабината ви, най-сетне! По-добре оставете на янките извънгалактическата астрономия, а на германците — психиатрията. Нека разните загубеняци като испанците си ходят на тяхната корида да зяпат, нека подлецът африканец си строи своята Асуанска язовирна стена, нека я строи, подлецът, все едно вятърът ще я издуха, нека й приседне на Италия нейното глупашко белканто, нека!…
А ние, повтарям, да се заемем с хълцането.
33-ти километър — Електроугли
За да започнем неговото изследване, трябва, разбира се, да го предизвикаме: или ан зих (термин на Емануил Кант), тоест да го предизвикаме в самите себе си, — или пък да го предизвикаме в друг човек, но в наш интерес, тоест фюр зих. Термин на Емануил Кант. Най-добре е, естествено, и ан зих, и фюр зих, а именно по, следния начин: два часа подред пийте някакъв концентрат: старка или зверобой, или ловджийска. Пийте с водни чаши, по една водна чаша през половин час, като по възможност избягвайте мезетата. Ако на някого му е трудно, може да си позволи минимално замезване, но с нещо съвсем непретенциозно: не много пресен хляб, хамсия с пикантни подправки, просто солена хамсия, хамсия с доматен сос.
А после — направете едночасово прекъсване. Нищо не яжте, нищо не пийте; отпуснете мускулатурата си и не се напрягайте.
И сам ще се убедите: към края на този час то ще започне. Когато изхълцате за пръв път, ви учудва внезапността на неговото начало; после ви учудва неотвратимостта на втория път, на третия път ет цетера. Но ако не сте глупак, час по-скоро престанете да се учудвате и се заловете за работа: записвайте на хартия в какви интервали ви спохожда вашето хълцане — в секунди, разбира се:
— осем — тринайсет — седем — три — осемнайсет.
Опитайте се, естествено, да откриете тук каквато и да е периодичност, макар и най-приблизителна, опитайте се, ако все пак не сте глупак, опитайте се да изведете някоя формула, за да предскажете поне криво-ляво продължителността на следващия интервал. Моля. Животът все едно ще обърне с краката нагоре всички ваши телешки предположения:
— седемнайсет — три — четири — седемнайсет — една — двайсет — три — четири — седем — седем — седем — осемнайсет.
Казват, че вождовете на световния пролетариат, Карл Маркс и Фридрих Енгелс, грижливо били изучили схемата на обществените формации и въз основа на това можали да предвидят доста неща. Но тук те биха били безсилни да предвидят поне нещичко. Вие сте навлезли по лично ваш каприз в сферата на фаталното — примирете се и имайте търпение. Животът ще посрами и елементарната ви, и висшата ви математика:
— тринайсет — петнайсет — четири — дванайсет — четири — пет — двайсет и осем.
Не липсва ли по същия начин в смяната на възходи и сгромолясвания, на възторзи и беди на всеки отделен човек и най-малкият намек за подреденост? Не се ли редуват пак така безредно в живота на човечеството неговите катастрофи? Законът е над всички ни. Хълцането е над всеки закон. И както ни е поразило преди малко — нито ще предскажете, нито ще предотвратите:
— двайсет и две — четиринайсет — край. И тишина.
И в тази тишина вашето сърце ви казва: то е неизследваемо, а ние сме безпомощни. Напълно сме лишени от каквато и да било свобода на волята, завладени сме от произвол, който няма име и спасение от който също няма.
Ние сме разтреперани твари, а т о е всесилно. Т о, тоест Божията Десница, която е вдигната над всички нас и пред която не искат да сведат глави само кретените и ментарджиите. Т о й не може да бъде проумян, а следователно, Т о й съществува.
И така, бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ви Отец.
Електроугли — 43-ти километър
Да. Повече пийте, по-малко замезвайте. Това е най-добрият цяр срещу самомнението и повърхностния атеизъм. Погледнете хълцащия безбожник: той е разсредоточен и тъмнолик, той се измъчва и е безобразен. Обърнете му гръб, плюйте и погледнете мен, когато започна да хълцам: вярващ в предопределението и изобщо непомислящ за каквото и да било противоборство, аз вярвам в това, че Той е всеблаг, затова и аз самият съм благ и грейнал.
Той е всеблаг. Той ме води от страданията — към светлината. От Москва — към Петушки. През мъките на Курската гара, през пречистването в Кучино, през бляновете в Купавна — към светлината и Петушки. Дурх лайден — лихт!
Закрачих по площадката, обзет от още по-страшно вълнение. И пушех ли, пушех. И изведнъж — ярка мисъл като мълния порази мозъка ми:
— Какво ли още да изпия, за да не угася и т о я порив? Какво да изпия во Име Твое?…
Ужас! Нямам нищо, което да е достойно за Теб. Кубанската е такъв боклук! А руската — смешно е пред Теб да отварям дума за руската. И розовото с повишен градус по рубла и трийсет и седем! Боже!
Не, ако днес се добера до Петушки — невредим, — ще създам коктейл, който бих могъл, без да се срамувам, да пия в присъствието на Бога и на хора, в присъствието на хора и в името на Бога. Ще го нарека „Йордански струи“ или „Витлеемска звезда“. Ако в Петушки забравя за това — подсетете ме, ако обичате.
Не се смейте. Аз имам богат опит в създаването на коктейли. По цялата земя от Москва до Петушки до ден днешен пият тези коктейли, без да знаят името на автора им, пият „Ханаански балсам“, пият „Сълзата на комсомолката“ и добре правят, че ги пият. Не можем да чакаме милости от природата. А за да ги вземем от нея, трябва, естествено, да знаем точните им рецепти: ако искате, ще ви дам тези рецепти. Слушайте.
Да пиеш просто водка — дори и направо от шишето — в това няма нищо друго, освен измъчване на духа и суета. Да смесиш водка с одеколон — в това има известен каприз, но няма никакъв патос. А, виж, да изпиеш една водна чаша „Ханаански балсам“ — в това има и каприз, и идея, и патос, а на всичко отгоре и метафизичен намек.
Кой компонент на „Ханаански балсам“ ценим най-много? То се знае, че спирта за горене. Но нали спиртът за горене, бидейки само обект на вдъхновението, сам по себе си напълно е лишен от това вдъхновение. Кое в такъв случай ценим най-вече в спирта за горене? Естествено: голото вкусово усещане. А още повече пък, вонята, която той излъчва. А за да се нюансира тази воня, е нужна поне частица благоухание. По тази причина в спирта за горене се добавят в пропорция 1:2:1 луксозна бира, най-добре останкинска или сенатор, и пречистена политура.
Излишно е да ви напомням как се пречиства политурата, това и децата го знаят. Защото никой в Русия не знае от какво е умрял Пушкии, а как се пречиства политура — всеки знае.
Накъсо казано, записвайте си рецептата на „Ханаански балсам“. Веднъж живеем и е редно да живеем така, че да не допущаме грешки в рецептите:
Спирт за горене — 100 г
Луксозна бира — 200 г
Политура пречистена — 100 г
И тъй, имате пред себе си „Ханаански балсам“ (простолюдието го е нарекло „сребърна лисица“) — течността наистина има черно-кафяв цвят, притежава умерен градус и траен аромат. Това вече е дори, не аромат, а химн. Химн на демократичната младеж. Точно така, защото в изпилия този коктейл назряват вулгарност и тъмни сили. Колко пъти съм наблюдавал това!…
А за да се преотврати поне донякъде назряването на тези тъмни сили, има два начина. Първо, да не се пие „Ханаански балсам“, а второ, да се пие вместо него коктейлът „Духът на Женева“.
В него няма нито капка благородство, но има букет. Ще ме запитате: в какво се състои загадката на тези букет? Ще ви отговоря: не знаем в какво се състои загадката на този букет. Тогава вие ще се позамислите и
