— Отлично казано, Миран — похвали го учителят. — Предназначението на художника е именно да помага на другите да излизат от инферното. Ако това липсва, той е само сляп талант, колкото и велик да е. Спектърът на очарованието на природата: животинската сила на тялото, чувството за безконтролна свобода, водовъртежът на вечното скитничество, ловът, битките, «злата» магия на тъмната страст — всичко това образува анималната същина на дивите синове и дъщери на Земята. На това могъщо и древно вълшебство вие ще противопоставите светлината и безграничната вселена на ноосферата — над тъмните дълбини на победеното от самите вас собствено «аз».

— А какво е станало след това с екипажа на «Тъмен пламък» тук, на Земята? — попита Пуна.

— Ще прочетете за това в много романи, ще го видите в няколко филма, посветени на по-нататъшната съдба на завърналите се — отговори учителят.

— Ние говорим за завърналите се — каза Кими, — а какво се е случило на Торманс? Известна ли е съдбата на Вир Норин и Таел? Нима звездолетът е излетял веднага след гибелта на Родис, изоставяйки всичко на произвола на съдбата? Нашите хора не са могли да постъпят така!

— Не са могли! — съгласи се учителят. — И аз очаквах този въпрос. Ето една допълнителна «звездичка», записана на «Тъмен пламък». Тя е къса. Съветвам ви да я видите веднага, докато е пресен споменът за преживяното…

Една минута преди катастрофата Вир Норин се превключи към звездолета и видя всичко в страничното крило на неговия екран, както и Таел — чрез взетата от Светилището деветоножка на Евиза.

Таел се сгромоляса на каменния под на сградата, където очакваше Родис. Звънът на СДФ го накара да се изправи. Вир Норин настояваше веднага да му бъде намерена черна мантия с капюшон като на палачите.

— Какво ще правите, Вир? Родис, единствената във вселената Фай Родис, вече я няма!

— Но съществува погубилият я апарат. Не се съмнявам, че той е само един. Иначе те щяха да убият едновременно и двама ни. Таел, бъдете землянин! Действувайте! Аз идвам при вас.

Разплакана и страдаща, но несломена, Сю-Те остана да чака Вир Норин край рухналите стени на старинната градинска постройка под охраната на деветоножката.

Когато Вир Норин дотича в лабораторията «Зет Уг», Таел вече беше намерил костюм на нощен палач. Вир Норин слезе в подземието. Той отмина галерията, по която се стигаше до петия храм, и уверено излезе на площада при паметника на Всемогъщото време. Пред главната порта на храма «лилави» с обикновената си униформа разгонваха тълпата граждани, събудени от експлозията. Всички се разбягваха, щом зърнеха Вир Норин, а на двамата палачи, които дежуряха пред портата, той внуши да не го видят. Из градината тичаха нагоре-надолу едва забележими фигури, които търсеха някого. Вир Норин си помисли за проницателната и бърза мисъл на Фай Родис, която беше спасила от голяма опасност ядрото на зараждащите се съпротивителни сили на Торманс.

Създадената от черните палачи суматоха улесни задачата му. Незабелязан от никого, Вир Норин се добра до петия храм и тъй като добре познаваше устройството му, се изкачи по западната стълба до горния коридор, където продължаваха да се тълпят петдесетина черни. Минавайки бавно и уж безцелно покрай стената, астронавигаторът чуваше откъслеци от фрази, които образуваха ясна картина.

— Какво чакаме? Той лично ще дойде… А другият хванат ли е?… Убит, казваш? Само си губим времето! Не виждаш ли, че тоя с апарата се закла?!

Край апарата, наполовина вкаран в стаята на Родис, лежеше обезглавен труп. Очевидно изобретателят не е искал да служи повече на властелините и е наврял главата си под разсичащия лъч.

— Ей, ти! Къде се навираш? Ела насам! — викна на Вир Норин човекът с извезана върху мантията сребърна змия, който се разпореждаше тук.

Вир Норин смело се приближи до него и впи поглед в мрака зад процепите на капюшона.

— Да, правилно, аз ти заповядах да стоиш тук! Недей пуща никого до машината, ако стане нещо — чака те бавна смърт в бъчва с киселина!

Вир Норин се поклони и застана до машината, изгърбвайки се, за да скрие своя ръст. Той издебна подходящ момент и мушна на различни места в апарата четири кубчета, свързани с жици, постоя още малко и излезе по същия път, по който беше се промъкнал тук.

За учудване и ужас на палачите, грижливо охраняваният апарат внезапно започна да се нажежава сам и предизвика пожар, който едва бе загасен. От него остана само безобразна грапава купчина метал, приличаща на скулптурите от миналите времена. Ген Ши побесня и заповяда да бъде хвърлена във въздуха сградата, където живееше Вир Норин. Минираното по всички правила на инженерното изкуство здание рухна, предизвиквайки паника в целия район. То би погребало под развалините си не само Вир Норин, но и най-малко триста други обитатели, ако те не бяха предупредени навреме от пратениците на Таел. Инженерът познаваше своите властелини и тяхното чудовищно пренебрежение към човешкия живот…

Взривяването на сградата заличи следите на Вир Норин в град Средище на Мъдростта. Сега оставаше да бъде намерено сигурно убежище за астронавигатора и неговата приятелка. А междувременно Вир Норин се разхождаше нервно пред СДФ и обясняваше на спътниците си причините, поради които остава на Торманс. Ако преди това той все още се колебаеше и не беше сигурен в правотата на постъпката си, то сега нямаше и следа от съмнения.

Фай Родис загина, без да успее да укрепи светлото дело — Вир ще остане, за да помага на тормансианите. Той си дава сметка и за това. че не може да замени Родис, че съществува смъртна опасност и че загубата на прекрасната Земя е огромна за него. Но той е намерил душевна опора, корен в чуждата почва, утеха в една велика любов. Вир Норин избута към екрана смутената Сю-Те. Тя стоеше с подпухнали от сълзите очи и нос, с пламнали страни и наведена глава, мъничка, добра и прелестна.

Земляните разбраха: разлъката няма да бъде безизходна за техния другар, а гибелта в името на гигантска цел никога не беше плашила жителите на Земята.

— Изпълнете завета на Родис, мили приятели! — каза Вир Норин. — Помнете последните и? думи. Само ние двамата ги чухме, Рифт!

— Какви бяха те? Защо мълчите? — попита разплаканата не по-малко от Сю-Те Чеди. Тя стоеше настрана от другите, притисната до Евиза Танет. В тази скръбна и тъгуваща поза, записана във видеохрониката на кораба, бяха ги увековечили авторите на паметника на «Тъмен пламък».

— Ще разберете от записа. Нямам сили да го повторя. Но последните думи на началника на експедицията трябва да научите още сега: «Корабът да излети!»

Гриф Рифт пребледня. Всички си помислиха, че командирът всеки миг ще падне. Евиза понечи да се хвърли към Рифт, но той я отстрани и се изправи.

— Трябва ли ви нещо на вас с Таел, Вир Норин? — попита той с мъртъв, лишен от интонация глас.

— Да! Изпратете ни последния дискоид. Дайте ни всички филми за Земята, всички материали за изработването на ДПА и ИКП. всички запасни батерии за СДФ и… — Астронавигаторът се запъна: — Малко земна храна и вода. За да могат нашите тормансиански приятели да опитват от време на време вкуса на нашия свят. Колкото може повече лекарства, които не изискват специални знания. Това е всичко!

— Ще ви ги приготвим — отговори Гриф Рифт, — посочете мястото за кацане.

Командирът докосна пулта и пилотският сфероид на звездолета бе опасан от светлини — това беше сигнал за подготовката за излитане. Сърцето на Вир Норин се сви от мъка. Той мълком се поклони на съотечествениците си и изключи СДФ.

Звездолетът «Тъмен пламък» прекъсна всякакво общуване с Торманс, сякаш се намираше на отровна за земния живот планета. Бяха прибрани изходните галерии и балконите. Гладкият корпус на кораба се издигаше неподвижно в горещия въздух на деня и мрака на нощта като мавзолей на загиналите земляни. Вътре пред екраните неотлъчно седеше Ола Дез. Нейните чевръсти ръце и изострен слух очакваха сигналите на Вир Норин или Таел, но и двамата мълчаха. Дори и човек, съвсем незапознат с Торманс, би могъл да долови в планетните предавания нотки на смут и безпокойство, макар да не бе казана нито една дума за гибелта на Родис и мнимата смърт на Вир Норин. Кой знае защо, Зет Уг държа къса реч за приятелството между земляните и жителите на Ян-Ях. В предаванията не се появяваха нито Ген Ши, нито Ка Луф. Чеди и Евиза обясниха на спътниците си обичая да се крият от народа всички извънредни произшествия, особено ако се случеше нещо «горе», както наричаха на простонароден език олигархическата върхушка.

Мина се едно денонощие. Неочаквано се прекратиха всички предавания по общите канали на планетата. Чойо Чагас повика «Тъмен пламък» по секретната мрежа, обещаваше да разясни станалото и уверяваше, че са взети мерки за издирването и наказването на виновниците. Не му отговориха. Безсмислено беше да се говори с него. Да го помолят да се погрижи за астронавигатора, би означавало да го предадат в ръцете на хора, които нито държаха на честта и на дадената дума, нито имаха добри намерения. Или да се споразумяват с него за изпращането на нова експедиция, за докарването на медицинско и техническо оборудване, на филми и произведения на изкуството? Това противоречеше на цялата политика на олигархическото общество. А и за какви договори можеше да става дума, когато на планетата нямаше закони, Съвети на честта и правото, никой не се съобразяваше с общественото мнение!

Властелинът заповяда звездолетът да се вика до вечерта, а след това да се премине към заплахи. Настъпи нощта, а безмълвният купол на огромния кораб продължаваше да се издига над крайбрежните храсталаци. И все пак астронавтите можаха да видят още веднъж своя «Тъмен пламък» отстрани.

От прекъсването на връзката с Вир Норин по галактическия часовник на «Тъмен пламък» бяха се минали осем стохилядни от секундата, които отговаряха приблизително на четиринайсет земни часа. Ола Дез отказваше да напусне поста си, въпреки че и? предлагаха да я сменят всички останали членове на екипажа, които бяха привършили подготовката за изпращането на дискоида и излитането. Само Мента Кор и Див Симбел продължаваха да настройват пилотните уреди.

Гриф Рифт отпъждаше натрапчивите мисли за Родис и умуваше над списъците на натоварените в дискоида предмети, като се стараеше да не пропусне нещо решаващо важно, сякаш оставяха Вир Норин на необитаема планета. Липсата на връзка започна да тревожи командира. За него беше непоносима мисълта за нови жертви сред земляните или тормансианските им приятели. А столицата упорито мълчеше и неизвестността на последвалите събития мъчително разтягаше времето даже за търпеливите земляни.

Рифт дори си мислеше вече дали да се свърже с Чойо Чагас и да го попита предпазливо за съдбата на Таел, когато най-сетне зазвъня сигналът за повикване и на екрана се появи Вир Норин… Детективите на «лилавите» все пак се добрали до подземието на Храма на времето, но го намерили празно и под въздействието на унищожаващия миризмите препарат. Архитектите бяха открили едно обширно убежище в покрайнините на столицата, близо до пресъхналото езеро. Безпилотният дискоид трябваше да кацне именно там, на древното бойно поле.

Вир Норин даде координатите и се отмести. Инженер Таел поздрави земните си приятели с нисък поклон и доближи до приемателя на СДФ две стереоснимки. Без поясненията на Вир Норин астронавтите не биха разбрали кои са сановниците, които седяха мъртви в разкошните черни кресла, с разкривени от ужас лица. От сгърчените им тела стърчаха страшните неизтегляеми ножове на Ян-Ях. Ген Ши и Ка Луф бяха получили заслуженото наказание, без да дочакат съда и следствието на Чойо Чагас, от което те биха съумели да се измъкнат невредими. Стотици робски послушни хора биха заплели властелина с купища лъжи. Но бяха се намесили други съдии — «Сивите ангели», които възобновяваха дейността си с нечувана мощ.

— Наказани са със смърт още двайсет главни виновника за нападението — съобщи с гневна тържественост инженерът.

— Какво ще постигнете с това? — попита Гриф Рифт.

— То беше необходимо. Трябва да бъдем системно и абсолютно безпощадни в защитата от беззаконието, лъжата и безчестието. Самите вие на Земята стриктно спазвате в обществените отношения третия закон на Нютон: действието е равно на противодействието, противопоставяте незабавно противодействие.