разсъмване се прибраха в стаята на Чеди, и двете се строполиха изнемощели и заспаха, защото бяха изчерпали нервната си сила.

Мълвата за необикновената жена мигновено плъзна по цялата болница. Сега Фай Родис навсякъде биваше посрещана като богиня с молби и протегнати ръце. Заобикалящата я мъка се стовари върху нея, започна да я потиска и да я лишава от предишната вътрешна свобода. Родис за пръв път разбра колко далече е още истинското духовно съвършенство. Нищожеството на нейните сили сред океана от мъка неизбежно пораждаше съжаление, което я отклоняваше от главната и? цел. Нейната помощ тук не съответствуваше на задачата, която отсега нататък предстоеше на хората от Земята: да помогнат на народа на Ян-Ях в унищожаването на инферналната обществена система изцяло и завинаги.

След четирите дена, прекарани в болницата, Фай Родис пак вървеше по скърцащите подове на Храма на времето, съпровождана от двете си приятелки и от трите им СДФ. Два от тях носеха още слабата Чеди в пружинираща въжена люлка. окачена на опорни стълбчета. Безкрайно зарадваният Таел ги посрещна край портата и дори стражата, тоя път подбрана измежду специално обучени хора, поомекна при вида на сините очи на Чеди, които гледаха околния свят с възторга на оздравяваща. Радостта на Чеди беше кратка. Когато разбра, че ще я върнат на звездолета, тя силно се огорчи и на Фай Родис и? отне много време да я убеди в необходимостта от това.

Безпокойството накара Евиза да настои да я оставят тук за в случай, че Родис или Вир Норин се разболеят.

— Моето здраве е превъзходно — възрази и? Родис, — а с внушение мога да лекувам по-добре от всички ви.

— А Вир?

— Той според мен се е разболял, но така, че лекар, дори и от Звездния флот, не му трябва.

— Нима? Нашият изпитан астронавигатор? Шегувате ли се?

— Де да беше така.

— Но това е безумие! И вие сте толкова спокойна!

— Неговото безумие не е по-голямо от живота на Чеди сред «кжи», от вашата работа в болницата, от всички идеи, които ни накараха да нахълтаме в битието на тази негостоприемна, измъчена планета.

— Родис, за някаква опасност ли си мислите? Аз няма да ви напусна.

— Ще ме напуснете! — Родис привлече Евиза към себе си и косата и? с цвят на гарваново крило за миг се преплете с тъмночервеникавите кичури на Евиза.

Трите жени се разходиха до подземието с маските и Светилището на трите крачки.

— Тук ще оставим вашия СДФ — каза Родис, обръщайки се към Евиза, — неговият зеленосив цвят със сребрист оттенък много хармонира с черните маси и пейки.

— А моят? — попита Чеди, която беше обикнала пепеляво-синкавата си деветоножка.

— Вашия подарете на Таел и го научете как да борави с него.

— И той ще свети у нас със зелена светлинка, нали?

— Да! Гривната на Евиза ще взема аз, но ще изключа пряката и? връзка с «Тъмен пламък», когато вие бъдете в безопасност, зад стените на кораба.

— Зад стените на кораба… — повтори Евиза. — Може би това е срамно за един истински изследовател, но аз ще съм щастлива. Колко по-добре е да живее човек в кораба и да прескача оттам до чуждия свят, отколкото да се окаже като нас откъснат от «Тъмен пламък», влачен от потока на един странен живот, в който сякаш всички са се наговорили да вредят на себе си и на другите, да предизвикват мъки и беди навсякъде, дори там, където няма причина за нещастия.

Родис и Норин изпратиха младите жени до тромавата, прашна и раздрънкана кола.

Чеди прегърна силно Родис, целуна астронавигатора, а после коленичи и помилва своя СДФ.

Двамата земляни и тормансианският инженер стояха на балкона на петия храм. Колата замина по горния околовръстен път, стълбът прах още дълго се виждаше над града. Таел вече беше се научил да разпознава настроението на своите сякаш невъзмутими земни приятели. И сега, гледайки спокойните, устремени към далечината лица, инженерът реши да откъсне Родис и Норин от мислите им.

— Аз още не съм ви благодарил за безценния подарък — каза той и посочи СДФ.

— Ние не благодарим за подаръците. Най-голямата радост за човека на Земята е да дава. Ние трябва да ви кажем благодаря — каза Родис.

Кой знае защо, Таел се смути и промени темата на разговора:

— Мен винаги ме е интригувал броят на краката на СДФ. Защо 9, защо нечетно, а не двустранната симетрия 2–4–6–8–10?

— Въпросът не е чак толкова прост — отвърна му Норин. — Нечетностите са били създавани от природата. 5–7–9 дават особено предимство в преодоляването на противоречията в бинарните системи и издръжливост в двустраннопротиворечивия свят, тоест възможност за преминаване на непреодолими препятствия. Нечетността, по-голяма от единица, представлява излизане от инферналната борба между противоположностите, възможност да се избегне диалектическото люшкане наляво-надясно, нагоре-надолу. В природата това са многоосните фазови системи или трифазният ток например. Нечетността като свойство е била забелязана още в дълбока древност. Три, пет, седем и девет са били смятани за щастливи и магически числа. А ние прилагаме методиката на наклонените или хеликоидални разрези в равновесните системи на противоположни сили.

Таел поклати глава.

— Аз разбрах само едно — че съществуват механизми, които работят на базата на по-сложни принципи от вътрешните противоречия. И тези механизми, така да се каже, стоят по-високо от силите на диалектически построения свят. Те са по-могъщи.

— И така може да се каже. В обикновения живот на Земята СДФ не ни трябват. Роботите-спътници ни съпровождат само в трудните експедиции до неизвестни, далечни светове. Там те са незаменими.

— Те са незаменими и в зле уредения свят — добави Таел.

Тревожна сянка мина по лицето на Вир Норин и той заприлича на тормансианин.

— Ще си тръгвате ли, Вир? — попита Родис, като го прегърна през врата и се взря в очите му. — Вас ви чакат! Тревожи ли ви нещо?

— Да, случи ми се нещо, което не бях изпитвал, и то породи в мен тревога.

— Но нали на Торманс нищо не се сбъдва? Какво ще стане по-нататък, Вир?

— Не знам. Аз трябва да сложа в ред мислите си, но дните летят…

— Да, времето е толкова малко, Вир, приятелю мой… — гласът на Родис се смекчи от нежност.

Астронавигаторът се втурна надолу по стълбата и префуча край смаяната стража. Фай Родис стоеше, подпряна с крайчетата на пръстите си на перилата на балкона, дълбоко замислена. Затова Таел излезе, без да се сбогува, и отведе деветоножката в подземието.

Родис дълго се взира в забулените от пурпурна мараня далечни голи планини. Още е толкова прясна в паметта и? катастрофата в град Кин-Нан-Те, току-що приключиха усложненията с Чеди — и ето че се задава нещо друго. И този път тя, Родис, не знае пътищата към решението. Какво ги чака Вир Норин и неговата възлюблена освен жертви и от двете страни? И защо това сполетя тъкмо Вир Норин, който с корабите си беше пронизал Галактиката в много посоки, човек с толкова ясен ум и такива енциклопедически знания? Въпреки че по закона за внезапните обрати това може да бъде естествено пред непреодолими прегради.

Унесена в мисли, Фай Родис не забеляза кога се стъмни. Тя тръгна към стаите си.

Още пред първата врата Родис почувствува присъствието на някого, познат и? по предишни усещания. Преди да излезе, тя не беше настроила деветоножката и сега я включи, без да запалва светлината. Съвсем тихичко звънна гривната и? и я предупреди за промяната на въздуха в помещението. Светна малкото розово око на деветоножката. Родис видя добре затворената врата на спалнята. Някой я дебнеше, скрит в първата стая — вратата не случайно беше притворена. Родис отвори вратата — и в ноздрите и? проникна едва доловим мирис; той бе толкова слаб, че ако не беше се настроила предварително, тя може би изобщо нямаше да го почувствува. Изведнъж в главата я блъсна нещо опияняващо съзнанието. Една тъмна сила започна да се развива в Родис също като пружина. Завладя я диво желание да вие, да се кикоти, да се търкаля по пода. Могъщата воля на Родис надви първия удар на отровата. Тя отстъпи назад към СДФ, извади биофилтрите и ги сложи в носа си. Сега вече имаше време да помисли. С все още помътено съзнание тя намери препарат Т-9/32 — универсалната противоотрова срещу всички възбудители на таламуса. Въпреки че не беше лекар, Родис можа да установи, че в стаята е разпръснато вещество, потискащо съзнанието и освобождаващо базалните примитивни рефлекси на таламусната група и сивия хълм на мозъка. Противоотровата помогна. Какъв късмет, че беше предвидила възможността за прилагане на подобни вещества, когато се готвеше за слизане на Торманс!

След като предишната яснота на мисленето и зрението и? се възстановиха, Родис заповяда на СДФ да освети стаята и внезапно дръпна силно тежката завеса, която закриваше нишата на прозореца. Там, свита като котка, се криеше Ер Во-Биа. Една прозрачна маска с малък газов балон под челюстта прикриваше лицето на красавицата, която скочи стремително към Родис. Нейните дълбоки очи гледаха Фай Родис с очакване и учудване, сякаш питаха: «Защо не падаш?» В ръцете си възлюблената на Чойо Чагас държеше сложен прибор, който на Торманс се използуваше за киноснимки.

Ер Во-Биа посегна със свободната си ръка към колана, където без съмнение беше скрито оръжие.

— Спрете! — заповяда и? Родис. — Кажете защо направихте това!

Прикована към мястото си, красавицата замря и започна да полюшва тънкото си тяло, сякаш изпитваше желание да се превъплъти в толкова почитаната на планетата змия.

— Исках — каза тя с усилие през стиснатите си зъби — да разкрия твоето истинско «аз», да те покажа. И когато ти започнеше да се търкаляш, измъчвана от животински желания, аз щях да те заснема, за да покажа филма на властелина. — Ер Во-Биа вдигна апарата. — Той твърде много мисли за тебе, прекалено те превъзнася. Нека види!

Фай Родис гледаше разкривеното от злоба прекрасно лице. Съчетанието на долна душа и съвършено тяло открай време е учудвало чувствителните към красотата хора и Родис не правеше изключение.

— На Земята — заговори тя най-сетне — ние смятаме, че всяко недостойно действие трябва незабавно да се уравновеси с противодействие. Свалете маската си!

Животинският ужас на жената не можа да бъде скрит дори от респиратора. Тя трябваше да се подчини.

След една минута Ер Во-Биа лежеше на пода, отметнала глава, със затворени очи и озъбена уста, изпитвайки онова, което искаше да предизвика у Родис.

— Янгар! Янгар! Аз те искам! Още повече, отколкото преди! По-скоро! Янгар! — развика се внезапно Ер Во-Биа.

В отговор на нейния зов вратата веднага се разтвори и на прага се появи лично началникът на «лилавите».