отрицателна гравитация, хлътнали са в нула-пространството и оттам неизбежно са се плъзнали назад, прелитайки за един миг стотици парсека. При пълното невежество в астронавигацията гибелта на звездолетите е била неизбежна, но тях ги е спасило чисто случайното съвпадение на точката на излизане с планета, много близка по свойствата си до нашата Земя. Сега е известно, че планетите от наш тип съвсем не са рядко явление и обикновено съществуват във всяка звездна система с по няколко спътника. Затова откриването на такава планета само по себе си не е учудващо, но натъкването. на нея в бедните на звезди ширини на Галактиката представлява изключително събитие. В древността, долавяйки закона за предварителното преодоляване на обстоятелствата, хората казвали, че безумието върви ръка за ръка със сполуката. Така станало и тук — безумното начинание на бегълците от Земята, на фанатиците, които не искали да се покорят на неизбежния ход на историята, се увенчало с успех. Те вървели наслуки към току-що откритата тогава маса тъмни звезди близо до Слънцето, без да подозират, че това петно, заобиколено с пояс от тъмно вещество, съвсем не е сложна система на някаква невидима звезда, а пропаст, място, където се разкъсва надлъжната структура на пространството, заобикаляща ондулацията на Тамас. Аз прегледах още веднъж записите, в които паметните машини отразяват съобщение 886449, ключ сто и пети. от двайсет и първа група на информационен център 26 на Великия пръстен. Описанието на обитателите на Торманс е оскъдно.

Една експедиция от планета в съзвездието Цефей, чието наименование още не е преведено на езика на Пръстена, е успяла да получи само няколко снимки и по тях може да се съди, че тормансианите доста приличат на онези хора, които са направили отчаяния опит преди много векове.

Вече е пресметната биполярната вероятност — тя е равна на нула и четири. Машините на Обществения размисъл по всички окръзи сумираха «да» с висок индекс и Академията на мъката и радостта също се изказа за изпращане на експедиция.

Вел Хег напусна трибуната и мястото му бе заето от председателя на Съвета.

— След такава аргументация Съветът няма какво да решава — ние се подчиняваме на мнението на планетата!

В отговор на думите на председателя цялата зала грейна в зелени светлинки. Той продължи:

— Съветът незабавно пристъпва към формирането на експедицията. Най-главен, най-важен е подборът на астронавтите. «Тъмен пламък» — нашият втори ЗПЛ — е малък и ние не можем да изпратим толкова хора, колкото са нужни. От осемте души, заети с управляването на звездолета, само астронавигаторите се дублират. Пет души свръх това, включително началника — ето максимума, който «Тъмен пламък» може да побере, без да се сгъстяват непоносимо хората. Ние с болка съзнаваме, че засега нашите ЗПЛ не са нищо повече от експериментални машини и че онези, които ги управляват, всъщност са изпитатели на най-опасния вид придвижване в Космоса. Всеки полет, особено в непозната област от света, продължава да крие в себе си гибелен риск…

На една от горните редици в залата три пъти мигна червена светлинка. Стана млад човек с широко бяло наметало.

— Необходимо ли е да подчертаваме опасността? — заяви той. — Известно ви е колко увеличава това притока на желаещи дори при технически опит. Но става дума за Торманс, за възможност да се срещнем с наши хора, частица от човечеството, случайно запратена в неизмеримите далечини на пространството!

Председателят поклати глава.

— Вие скоро пристигнахте от Юпитер и сте изпуснали подробностите на обсъждането. Няма дори капка съмнение, че ние трябва да сторим това. Ако жителите на Торманс са хора от Земята, тогава нашите и техните прадеди са дишали същия въздух, чиито молекули изпълват дробовете ни. И те, и ние имаме общ генетичен фонд, обща кръв, както биха казали те през епохата, когато са излетели от Земята. И ако животът им е толкова тежък, както смятат Кин Рух и неговите сътрудници, толкова повече сме длъжни да побързаме. Ние в Съвета говорихме за опасността като специален мотив при подбора на хората. Аз отново и отново ще ви напомня: ние не можем да прилагаме сила, не можем да отидем при тях нито като наказващи, нито като всеопрощаващи вестители на един висш свят. Безумие ще бъде да ги накараме да променят живота си и затова е нужен съвсем особен такт и подход в тази небивала експедиция.

— Тогава на какво се надявате? — загрижено попита човекът от Юпитер.

— Ако бедата им, както огромното болшинство от всички беди, се дължи на невежеството, тоест на слепотата на познанието, тогава нека прогледнат. И ние ще лекуваме очите им. Ако болестта е причинена от общите трудни условия на планетата, ще им предложим лек за тяхната икономика и техника, във всички случаи наш дълг е да отидем като лекари — отговори председателят и всички членове на Съвета станаха като един, за да изразят пълното си съгласие.

— Ами ако те не поискат? — възрази юпитерианецът.

Председателят неохотно му отговори:

— Попитайте в Академията по предсказване на бъдещето. Тя вече обсъжда различните варианти. А ние, преди членовете на Съвета да се разотидат по работните групи, трябва да решим всички заедно въпроса за началника на експедицията!

Името на Фай Родис, ученичка на Кин Рух и познавачка на историята на ЕРС, предизвика светването на ивици от зелени светлини.

— Струва ми се — добави председателят, като се канеше да напусне трибуната, — че трябва да се подберат колкото може по-млади хора, включително и корабни специалисти. Младежта по психика е по-близо до ЕРС и ЕСО, отколкото зрелите хора, които са отишли много далеч по пътя на самоусъвършенствуването и понякога трудно разбират внезапността и силата на емоциите на младостта.

Председателят се поусмихна лукаво, като си представи какви оспорващи декларации ще получи информационният център на Съвета по звездоплаване от младежките групи.

Мястото, откъдето щеше да потегли ЗПЛ «Тъмен пламък», бе избрано така, че той да може да бъде изпратен от най-голям брой хора. В това отношение степната равнина в пръстена от ниски хълмове на платото Реват в Индия се оказа идеална. Както всички първи звездолети с прав лъч, «Тъмен пламък» излизаше извън пределите на Слънчевата система с обикновени анамезонни мотори и там, в предварително пресметната точка, екранираше своето състояние в нашата система на пространство — времето. Това му позволяваше да застане на границата на Тамас в нула-пространство.

Тромавата форма на звездолета затрудняваше откъсването му от Земята. Налагаше се той да излети не с планетарни, а направо с анамезонните двигатели. Затова първите ЗПЛ не можеха да излитат от обикновените космодруми, а само от отдалечени и пустинни места.

Двурогите активатори на магнитното поле създадоха защита. Надошлите по хълмовете се скриха зад металната мрежа, сложиха си специалните домина, които сигурно закриваха ушите, носа и устата със слой мека пластмаса. На «рогата» на активаторите светнаха сигналите, които едва се забелязваха в светлината на тропическото утро. Зеленият купол на огромния кораб трепна, подскочи десетина метра нагоре и замря за онези няколко секунди, през които магнитните амортизационни шахти вътре в кораба набираха пълна мощност. «Тъмен пламък» увисна, въртейки се бавно около своята вертикална ос. Бледо светещият стълб анамезон се стичаше под него и стигаше до границите на защитната стена. Внезапно звездолетът направи втори вертикален скок към небето и изведнъж изчезна. Неочакваността, простотата, както и неприятното режещо свирене съвсем не приличаха на гърмящото и тържествено потегляне на обикновените звездолети. Гигантските и страшни кораби напущаха Земята величествено, сякаш възгордени от силата си, а този изчезна като беглец.

Изпращачите се разотидоха малко разочаровани. Далеч не всички си представяха опасността, заплашваща ЗПЛ, и трудността на експедицията. Само разпаленото въображение или дълбокото знание, или и едното, и другото заедно накараха част от хората да останат замислени пред опустялата котловина, покрита с белия прах на опечената почва.

Човешкият разум, колкото и да беше се обогатил и развил през последните три хиляди години, все още възприемаше някои явления само откъм външната им страна и отказваше да вярва, че това тромаво съоръжение е способно да прониже пространството почти мигновено, вместо покорно да се върти из него, както и светлинните лъчи, в продължение на хиляди години по разрешените канали на неговата сложна структура.

Използувайки своите магнитни гасители на инерцията, «Тъмен пламък» продължаваше да набира скорост пак със същите убийствени за предишните звездолети скокове и връзката с кораба се прекъсна.

Вътре в «Тъмен пламък», щом приборите за СПШ (скорост в пространството Шакти) се стабилизираха на индекс 0,10129, всички членове на екипажа напуснаха инерционната камера и се разотидоха по своите постове.

В сплескания сфероид на командната кабина, окачен в центъра на купола, бяха само командирът на кораба Гриф Рифт, Фай Родис и Див Симбел. Резултат след резултат се бракуваха вариантите на Шакти — на ориентацията на звездолета, които електронният мозък на курсовия пулт преглеждаше мигновено. С ловки, мълниеносни превключвания на лостчетата Див Симбел нарочно въвеждаше смущения, изопачаваше и прекъсваше кривите на привличането, имитирайки случайностите на Финеган. Най-сетне слаба светлина озари четирите жълти звездички в прозорчето на крайния резултат и вибрацията на звездолета се успокои. «Тъмен пламък» беше тръгнал по курса. Инженерът включи пилотното устройство и замря над циферблата на устойчивостта.

Фай Родис и Гриф Рифт мълчешката стъпиха на диска в пода на кабината, който ги свали във втория отсек на кораба. Тук двамата астронавигатори заедно със Сол Саин се трудеха над пресмятането точката на влизане и точката на излизане — и двете трябваше да бъдат готови едновременно, защото звездолетът се плъзгаше на границата на Тамас в нула-пространството само през краткото време, изразходвано за завоите след влизането и на излизане. За движението в нула-пространството времето на Шакти не съществуваше. Точността на изчислението за навигация от този род надхвърляше всяко въображение и съвсем доскоро се смяташе за недостъпна. Първият ЗПЛ «Нооген» можеше да излиза само в приблизително набелязани области в пространството. Вероятността за грешки беше голяма, което в края на краищата доведе до гибелта на «Нооген».

След изобретяване на каскадния метод на корелациите стана възможно определянето на мястото на излизане с точност до половин милиард километра. Създадените почти едновременно с него прибори за «напипване» на полетата на привличане от нула-пространството изключваха катастрофите от сблъскване със звезда или друго опасно струпване на материя. На тези прибори възлагаха надежди безумно смелите изследователи на Тамас.

А сега Вир Норин и Мента Кор въвеждаха в машините всички предварителни пресмятания, извършени от гигантските институти на Земята, за да ги нагодят към конкретните условия в мястото на анихилацията на звездолета. Работеха, без да бързат, но и не се отвличаха. Те имаха на разположение три дена.

Фай Родис се прости с Рифт с махване на ръка и бавно тръгна по меката пътечка към каютата си, която беше разположена в една редица с другите по периферията на втората палуба. Присъствието и? не беше наложително никъде. Екипажът и специалистите, подготвяни месеци наред за експедицията, не се нуждаеха от никакви указания за ежедневната си работа — условия, които от хилядолетия насам съществуваха за хората на Земята. Докато не се случеше нещо, времето на Фай Родис принадлежеше на нея самата, още повече, че голяма част от процесите стояха неизмеримо по-високо от нейната компетенция. Дебелата врата от влакнест силикол автоматично се отвори, пусна Фай Родис и пак се затвори. Тя засили притока на въздух в каютата и му придаде своя любим аромат — свежата, топла миризма на напечените от слънцето африкански степи. Стените на каютата бучаха тихо, сякаш наоколо наистина се простираше обвявана от вятъра савана.

Фай Родис седна на ниското канапе, помисли малко и се свлече на белия твърд килим пред магнитната масичка. Сред полепналите по нейната повърхност предмети се виждаше вградена в златист овал малка диорама. Родис отмести едно незабележимо лостче и апаратчето се превърна в прозорче към необятни простори, към живите и силни цветове на природата. Над снишаващата се към неизвестността синкава равнина летеше крехък безмоторник във вид на неугледна платформа, с грубо стърчащи ъгли, криви подпори и напрашен покрив. Вкопчани в някакъв лост, на него стояха двама млади хора. Младеж, с резки черти на лицето, здраво държеше за талията момиче от монголски тип. Нейните черни плитки се развяваха от вятъра, а едната и? ръка беше вдигната нагоре — не можеше