Сано седна, преодолявайки болката, която го пронизваше. Зави му се свят. Когато пристъпът на замаяност отмина, разпозна собствената си спалня с декоративния таван и изрисуваните паравани. Сведе очи към тялото си и изтръпна от ужас. Беше съвсем гол, само с препаска около слабините. Тялото му бе почистено от мръсотията, потта и кръвта, но ръцете, краката и гърдите му бяха осеяни с тъмночервени и морави петна. Дланите и коленете му бяха жестоко ожулени. Изведнъж си спомни — преследването, гората, побоя.
Аой положи ръка на гърдите му и нежно, но настоятелно го бутна обратно на футона:
— Лежете неподвижно, докато почистя раните ви.
Дрезгавият й глас му подейства успокоително. Красотата й възбуди желанието му въпреки болката. Но в следващия миг си спомни защо бе искал да я види.
— Как се озовах вкъщи? — попита рязко, отново сядайки на футона. — И какво правиш тук?
— Патрулът ви намери в несвяст във Фукиаге и ви пренесе тук… — очите й срещнаха неговите, а погледът й бе открит и невъзмутим. — Слугите ви ме повикаха заради лечителските ми умения — тя посочи с жест към пода, където Сано видя три подноса с различни с пособия: каменен хаван и чукало; керамични чаши и лъжици; димящ чайник; лакирани купички, пълни с лют лук за налагане върху рани против болка; шафранови влакна, които се напояваха с чай и се използваха против шок; жълт прах от куркума срещу възпаление. От чайника дъхаше на женшен. Всички тях Сано ги разпозна, тъй като бяха известни и употребявани билки. Другите обаче му бяха непознати. Подозрението му към Аой се засили.
— Какво е това? — попита той и посочи към една купичка със слузести кафяви ленти, от които лъхаше на развалена риба.
Аой сбърчи чело в израз на искрено недоумение заради враждебността му:
— Кожа от дънна риба — отвърна тя. — Предпазва от загнояване. Моля, отпуснете се.
Тя отново протегна кърпата към лицето му, но той отмести ръката й.
— А това какво е? — и посочи една чаша с намачкани на каша листа.
— Листа от хелодендрон в оцет. За лекуване на натъртвания — Аой скръсти ръце и добави: — Не мога да ви помогна, ако не ми съдействате! — тя се обърна да изплакне кърпата в дървеното ведро до леглото и очертанията на извърнатото й лице провокираха все още замъглените спомени на Сано. Тъмна фигура. Огрян от лунна светлина профил. Той я сграбчи за китката.
— Не стражниците са ме пренесли вкъщи. Те ме пребиха. И не слугите ми са те извикали, нали? Какво стана всъщност? Как се озова тук?
С нотка на примирение Аой отвърна:
— Е, добре. Минавах през Фукиаге. Намерих ви на сечището. Извиках слугите да ви пренесат и останах да промия раните ви. Страхувах се да ви кажа, за да не помислите, че съм твърде самонадеяна. А сега, моля, оставете ме да ви лекувам.
Гневът прониза гърдите му. Той отблъсна ръката й и с един замах разпръсна всички лекарства.
— Стига лъжи! — кресна той. — Спомням си всичко. Ти, сама жена, пребори петима мъже. После ме пренесе у дома без ничия помощ. За да ме отровиш с твоите вълшебни илачи, сякаш малко си ми навредила досега! Излъга ме с твоите сеанси и видения… —
Аой се изправи с искрящи от гняв очи:
— Кой сте вие, та си позволявате да ме ругаете? Аз служа на същите господари, на клана Токугава. Те определят моя дълг. Да, опитах се да ви попреча. Ако на вас ви бяха наредили да извършите онова, което направих аз, и вие бихте го сторили. Но тогава щяхте да го наричате достойно следване на вашето мръсно Бушидо! — тя хвърли парцала в кофата и разплиска вода по пода. — Невеж високомерен самурай!
Фактът, че една селянка си позволяваше да се обръща към него по този начин, още повече го вбеси:
— Как смееш да ме обиждаш! — Сано никога не би вдигнал ръка на жена, но сега посегна да я сграбчи за раменете с намерението да я разтърси, за да й внуши страх и респект. Само че изобщо не успя да я стигне. Ръцете й светкавично отблъснаха неговите. Така й не видя как кракът й се заби в корема му. Въздухът изхвръкна от дробовете му и той политна назад. — Хайде, нападни ме! — изхриптя той. Знаеше, че стига да решеше, Аой можеше да го убие. Тя го превъзхождаше по умения за ръкопашен бой. А и кой знае какви други смъртоносни оръжия криеше: невидими остриета, ослепяващи прахове, тайни примки? И въпреки опасността той се хвърли върху Аой през футона и през разпилените лекарства. Сграбчи я и изкрещя: — Измет! — притисна я до стената и дочу отвън притеснените гласове на прислугата си, но знаеше, че няма да влязат без позволение. — Лъжкиня! Защо ме излъга?
Аой се загърчи и се заизвива в хватката му.
— Е, добре, излъгах! — извика тя. — Упражнявах се на тренировъчната площадка както всяка вечер. Видях стражниците, които те преследваха. Тръгнах след тях и те спасих. Защото те харесвах и ми стана жал за теб. А ти ме хулиш и обиждаш. Трябваше да те оставя да умреш! — тя сведе глава, заби зъби в рамото му и изплю собствената му кръв право в лицето му.
Разгневен до крайна степен, Сано вдигна ръка да я удари, но в същия миг усети гърдите й притиснати в неговите, бедрата й допрени до слабините му. Внезапно избликналото желание заглуши гнева и мъжествеността му се втвърди до смайващ лост на удоволствието. За първи път разбра как страхът и яростта можеха да възбуждат сласт.
Отпусна хватката си, без да го интересува, че ръцете на Аой могат да сеят смърт. Пресегна се и развърза колана й. Притисна се в нея и рязко разгърна кимоното. Дрехата се свлече и разголи крехкото й тяло. При вида на гърдите й — тъй заоблени, сочни и с едри зърна, както си ги бе представял, възбудата му стана още по-трескава. Устреми се към нея с мощни груби тласъци, като по този начин не само си отмъщаваше на жената, която го бе измамила, но и изразяваше вродената си ненавист към нейния род. После диво вплете пръсти в косите й и те се разпуснаха, разпилявайки фиби и гребенчета. Дръпна ръка и продължи да тегли главата й назад, докато устата му достигна гърдите й. Свирепо впи устни в тях, захапа зърната и ги засмука с непознато до този момент удоволствие.
Тя изпищя. Лактите и коленете й се забиха в тялото му, като безпогрешно целеха синините и раните. Сано извика, но не от болка, а по-скоро стъписан от съзнанието, че Аой приема с наслада насилието му. Усещаше, че й е приятно да му се съпротивлява. Зърното в устата му се изостри и втвърди. Тя продължаваше да го удря с едната ръка, а с другата трескаво започна да развързва препаската му. Сано знаеше, че и за двамата в този момент омразата и болката са не по-малко възбуждащи от страха и гнева.
Сега Аой сключи нозе около кръста му в смазваща прегръдка. Сано освободи косите и гръдта й. Отнесе я на футона, пусна я там и се хвърли върху й с такава сила, че подът се разтресе. Аой сграбчи члена му и го устреми в голите си слабини. Сано изстена, потъвайки във влажна копринена пещ. Неописуемото чувство почти го накара да достигне върха, но той му устоя. Продължи да я обладава с мощни тласъци, изгарящ от желание да я притежава, да я наранява. Аой само извиваше гръб, за да ги посреща. Издавайки дрезгави, задъхани стенания, тя сключи ръце около задните му части и го притисна още по-дълбоко в себе си. Сано отказа да се владее. Движенията му станаха още помощни и резки. Усети как вътрешните й мускули се стегнаха като пръстен около него, видя как тя притвори очи. Собственият му вик се сля с нейния писък, когато насладата достигна своя връх. Времето спря, тялото му се разтресе в див екстаз. Светът изчезна. После, задоволен и изнемощял, се отпусна на лакти и отвори очи. Под него Аой лежеше неподвижна. Цялото напрежение бе изчезнало от тялото й, всичкият гняв и омраза от очите й бяха отстъпили място единствено на изпълнена с копнеж нега. Сано разбра, че не бе постигнал отмъщение, обладавайки Аой, а, напротив — подпомогната от изменчивото му сърце, тя го бе победила. Той вече не можеше да отрича, че е влюбен в нея.
Въздъхна, претърколи се встрани и се отпусна по гръб. Връхлетя го неистово психическо и физическо изтощение. Болката от раните пулсираше. До този момент не бе осъзнал каква топлота и надежда внася в
