— Вижте какво — намеси се Семик с неспокоен интерес, — има нещо, което не разбирам.

— Какво?

Семик подбираше внимателно думите си, старческата му горна устна се повдигаше при всяка дума, сякаш ги изговаряше поотделно и с нежелание.

— Ами Хомир Мун току-що твърдеше, че Хари Селдън се е лъгал, когато е казвал, че е основал Втора Фондация. А сега ни уверявате, че не е така, че Селдън не се е мамил, а?

— Правилно, не е. Селдън е заявил, че е основал Втора Фондация, и го е направил.

— Добре тогава, но той е казал и нещо друго. Че е основал две фондации в противоположни краища на Галактиката. Сега, младежо, това лъжа ли е, защото Калгън не е в противоположния край на Галактиката?!

Антор изглеждаше раздразнен.

— Това е маловажно. Може да е било прикритие, за да ги предпази. Но все пак, помислете. Каква реална полза би имало да се разполагат майсторите на съзнанието в противоположния край на Галактиката? Каква е тяхната функция? Да помагат да се опази Планът. Кои са главните играчи в Плана? Ние, Първата Фондация. В такъв случай, къде ще могат най-добре да ни следят и да служат на собствените си цели? В противоположния край на Галактиката? Смешно! Всъщност те са на разстояние петдесет парсека, което е по-разумно.

— Харесва ми този довод — заяви Даръл. — В него има смисъл. Вижте, от известно време Мун е в съзнание и предлагам да го развържем. Всъщност не може да направи никаква беля.

Антор имаше несъгласен вид, но Хомир кимаше усърдно. След пет секунди също така усърдно разтриваше ръцете си.

— Как се чувствате? — попита го Даръл.

— Ужасно — отвърна Мун нацупено, — но няма значение. Искам да попитам нещо тоя млад умник. Чух какво разправяше и моля само за разрешение да задам въпроса какво ще правим по-нататък.

Настъпи странно и нелепо мълчание.

— Да предположим, че Калгън наистина е Втората Фондация — усмихна се горчиво Мун. — Кои на Калгън са те? Как ще ги откриете? И ако ги намерите, как ще се справите с тях?

— Е — каза Даръл, — аз мога да отговоря, колкото и да е странно. Да ви разправя ли какво сме вършили със Семик през последната половин година? Ще изложа още една причина, Антор, поради която толкова желаех да остана на Терминус през цялото време.

— На първо място — продължи той, — работих върху енцефалографския анализ по-целеустремено, отколкото някой от вас би могъл да подозира. Да се открие съзнание от Втората Фондация е малко по- трудно, отколкото да се установи само плато на Тампер — и аз всъщност не успях напълно. Но съм доста близо.

Знае ли някой от вас как действа контролът на емоциите? Това е била популярна тема още от времето на Мулето и много глупости са се изговорили, писали и записвали за нея. Към него са се отнасяли най-вече като към нещо загадъчно и окултно. Той, разбира се, не е. Всекиму е известно, че мозъкът е източник на безброй малки електромагнитни полета. Всяко мимолетно чувство променя тези полета по повече или по- малко сложен начин и всеки би трябвало да знае и това.

Възможно е да си представим съзнание, което долавя тези променящи се полета и дори резонира с тях. С други думи, съществува специален орган в главния мозък и той приема всякакви модели на полетата, които би открил. Нямам представа как точно става, но това не е от значение. Ако бях сляп, например, въпреки това бих могъл да науча значението на фотоните и енергийните кванти и за мен ще е разумно предположението, че поглъщането на един фотон такава енергия би могла да предизвика химически промени в някой телесен орган, така че присъствието му да може да се разпознае. Но, разбира се, от това няма да успея да разбера какво е цвят. Следите ли всички?

Антор кимна уверено, а другите колебливо.

— Такъв хипотетичен резониращ на съзнание орган, като се настройва на полетата, излъчвани от други съзнания, би могъл да „чете емоции“ или дори „да чете мисли“, както го наричат популярно, но всъщност е нещо дори по-фино. Оттук е по-лесно да си представим подобен орган, който би могъл действително да регулира друго съзнание. С по-силното си поле той би успял да насочва по-слабото поле на другия мозък — доста подобно на начина, по който силен магнит ориентира атомните диполи в пръчка желязо и след това тя остава намагнетизирана.

Реших математически „второфондационизма“ в смисъл, че изведох функция, която предвижда необходимата комбинация от невронни пътища, изискваща образуването на такъв орган, какъвто току-що описах, но за съжаление функцията е твърде сложна, за да се реши с известните засега математически инструменти. Твърде неприятно е, тъй като означава, че никога не ще успея да открия майстор на съзнанието само чрез енцефалографския му модел.

Но мога да направя нещо друго. С помощта на Семик съм в състояние да конструирам нещо, което ще опиша като устройство на статичното съзнание. По силите на съвременната наука е да създаде енергиен източник, който да наподоби точно енцефалографски модел на електромагнитно поле. Нещо повече, той може да се премества напълно произволно, като създава, доколкото се отнася за специално съзнание — сетиво, нещо като „шум“ или „смущения“, които да прикриват други съзнания, с които може да е в контакт. Следите ли все още?

Семик се изхили. Несъзнателно му бе помагал да го създаде, без да е наясно, но бе правил предположения и те се оказаха верни. Старият човек все още не бе забравил всичко…

— Мисля, че разбирам — обади се Антор.

— Устройството — продължи Даръл — се произвежда съвсем лесно, а аз имах на разположение всички ресурси на Фондацията, тъй като те се водеха към изследванията за военни цели. И сега службите на кметството и законодателното събрание са обградени от смущения на излъчванията на съзнанието. Същото важи и за повечето от нашите най-важни заводи. Както и тази сграда. Накрая всяко място, което пожелаем, ще можем да направим напълно сигурно спрямо Втората Фондация или някой бъдещ мутант. Това е всичко.

Той завърши съвсем просто с жест на разтворената си длан.

Турбор изглеждаше поразен.

— Тогава всичко е свършило, Велики Селдън, всичко е свършило!

— Е — поправи го Даръл, — не е точно така.

— Защо да не е? Нима има още нещо?

— Да, още не сме открили разположението на Втората Фондация!

— Какво — изрева Антор, — нима се опитвате да кажете…

— Да, точно така. Калгън не е Втората Фондация.

— От къде ви е известно?

— Просто е — измърмори Даръл. — Разбирате ли, аз случайно зная къде е наистина Втората Фондация.

Турбор внезапно се разсмя — смя се на огромни буйни приливи, които се отблъскваха звучно и замираха задъхано. Накрая поклати немощно глава и каза:

— Велика Галактико, това продължава цялата нощ. Един след друг издигаме плашила, които събаряме. Забавляваме се, но доникъде не стигаме. Велики Космос! Може би всичките планети са Втора Фондация. А може би те въобще нямат планета, а само най-важните им хора са пръснати по всички планети. И какво значение има това, щом като Даръл твърди, че разполагаме със сигурна защита?

Даръл се усмихна печално.

— Съвършената защита не е достатъчна, Турбор. Дори моето устройство за смущения на полето на съзнанието ни държи на едно място. Не можем завинаги да останем със стиснати юмруци и да се оглеждаме неистово във всички посоки, за да търсим неизвестния враг.

Трябва да знаем не само как да спечелим, но и кого да победим. И все пак наистина има специфичен свят, на който неприятелят съществува.