товар. Виждам, че програмата на Мулето е интелигентно направена и си струва усилията. По времето, след като бях „покръстен“, изследвах кариерата му от самото й начало преди седем години. Своята мутирала мозъчна способност той е изпробвал първо върху членовете на своята банда. С тяхна помощ и благодарение на своята сила е завоювал планета. Използвайки способностите си, е разширявал властта си, докато е завербувал и военния управител на Калгън. Всяка стъпка логически следва от предишната. С Калгън в джоба си, той е получил първокласен флот и това, в съчетание с неговата мутация, му позволи да атакува Фондацията. Фондацията беше ключът. Това е най-големият индустриален район в Галактиката и сега, когато фондацианската атомна техника е в ръцете му, той всъщност е господар на Галактиката. С тази техника и със своята сила той може да нападне останките от Империята, да наложи свое управление и евентуално, след смъртта на стария Император, който е луд и няма да живее дълго, да се обяви за Император. В такъв случай той ще има и властта, и титлата. Тогава би ли се намерил свят в Галактиката, който да му противостои? През тези седем години той е основал нова Империя. С други думи, за седем години Мулето е извършил това, с което цялата Селдънова психоистория нямаше да се справи и за седемстотин. Най-сетне в Галактиката ще има ред и мир! И вие не можете да го спрете — все едно да опитате да спрете въртенето на някоя планета с раменете си!

Дълго мълчание последва речта на Притчър. Това, което беше останало от чая му, изстина. Той изпразни чашата си, отново я напълни и бавно започна да пие. Торън ядно гризеше нокътя на палеца си. Лицето на Байта беше студено, безразлично и бледо. Накрая тя изрече със слаб глас:

— Ние не сме убедени! Ако Мулето би желал това, нека дойде тук и ни убеди сам. Ти си се борил с него до последния момент на „покръстването“ си, нали?

— Да! — категорично потвърди полковник Притчър.

— Тогава ни остави същата привилегия!

Полковникът се изправи.

— В такъв случай, аз си тръгвам. Както казах по-рано, моята мисия изобщо не ви засягаше. Затова не смятам, че е необходимо да докладвам за присъствието ви тук. Това не е някаква особена милост от моя страна. Ако Мулето пожелае да ви спре — а той без съмнение има и други хора, които да му вършат работата — вие ще бъдете спрени. Но що се отнася до това, аз няма да му сътруднича повече, отколкото е необходимо!

— Благодаря — каза вяло Байта.

— А що се отнася до Магнифико… Къде е той? Излез, Магнифико, няма да ти сторя нищо лошо!

— За какво ти е пък той? — удивено запита Байта.

— За нищо. Моите инструкции не включват и него. Чух, че го търсят, но Мулето сам ще си го намери, когато му потрябва. Нямам какво повече да кажа. Ще си стиснем ли ръцете?

Байта поклати глава. Торън излъчваше нещо средно между безнадеждност и презрение.

Това се оказа незначителен товар за железните рамене на полковника. Той прекрачи през вратата, обърна се и отбеляза:

— Едно последно нещо! Не си мислете, че не съм осведомен за причината на вашата упоритост. Знае се, че издирвате Втората Фондация. Когато му дойде времето, Мулето ще вземе съответните мерки. Нищо няма да ви помогне… Но аз ви познавах отпреди и сигурно затова по съвест се опитах да ви помогна и да ви предпазя, докато не е станало твърде късно. Довиждане!

Той отчетливо козирува и си отиде.

Байта се обърна към смълчания Торън и прошепна:

— Те знаят даже за Втората Фондация…

В своята ниша в библиотеката, Еблинг Майс, неосведомен за всичко това, стоеше наведен над една блестяща светлинка в околния мрак и триумфално си мърмореше нещо.

На Еблинг Майс му оставаше да живее само две седмици след това събитие.

През тези две седмици Байта го видя три пъти. Първият път беше през нощта след посещението на полковник Притчър. Вторият — след една седмица. Третият път беше след още седмица — през последния ден, деня, в който Майс умря.

През нощта след посещението на Притчър, първият час на която бе прекаран в тежки размисли, Байта каза:

— Тори, нека съобщим на Майс!

— Мислиш ли, че ще помогне? — мрачно отвърна с въпрос Торън.

— Ние сме само двама. Може нещо да сме пропуснали, да… Вероятно той ще помогне!

— Той се е променил! Отслабнал е. Сега е като малка… перушинка, малко пухче! — пръстите на Торън се завъртяха из въздуха, за да подкрепят с жест думите му. — Понякога си мисля, че няма да ни помогне повече — всъщност винаги съм го мислил. А от време на време ми идва наум, че от тук нататък въобще нищо не може да ни помогне.

— Недей! — Байта повиши глас. — Тори, недей! Когато говориш така, ми се струва, че Мулето вече се е справил с нас. Нека да кажем на Еблинг веднага!

Еблинг Майс вдигна глава от дългата маса и изненадано се взря в тях, когато те се приближиха. Малкото му коса беше разбъркана, устните му сънено примляскваха.

— А? — рече той. — Търси ли ме някой?

Байта коленичи до него.

— Да не те събудихме? Искаш ли да си отидем?

— Да си отидете ли? Кой е там? Байта? Не, не, остани! Няма ли тук столове? Виждам няколко… — той посочи с пръст.

Торън придърпа два стола. Байта седна и взе едната от отпуснатите ръце на психолога в своите.

— Можем ли да поговорим, докторе? — тя рядко използваше титлата.

— Нещо не е наред ли? — в отсъстващия му поглед проблесна слаба искрица. Омекналите му бузи леко порозовяха. — Нещо не е наред?

— Капитан Притчър беше тук… Нека аз да говоря, Тори! Спомняш си капитан Притчър, нали, докторе?

— Да… Да… — той подръпна устните си. — Невероятен човек! Демократ!

— Та той е разкрил мутацията на Мулето. Беше тук, докторе, й ни разказа за нея.

— Но това не е нещо ново! Мутацията на Мулето отдавна отпадна от списъка — той искрено се изненада.

— Не съм ли ви го казал? Да не би да съм забравил да ви кажа?

— Да ни кажеш за какво? — бързо вмъкна Торън.

— За мутацията на Мулето, разбира се! Той влияе на емоциите. Емоционален контрол! Значи не съм ви го казал? Защо ли съм забравил? — той бавно засмука долната си устна и се умисли. После, също тъй бавно животът се промъкна в гласа му и очите му оживяха, сякаш мудният му мозък най-сетне се беше плъзнал по добре смазан улей. Говореше като насън, взирайки се повече в пространството между двамата си слушатели, отколкото в тях:

— Всичко е толкова просто! Не изисква никакви специални знания. В математиката на психоисторията това лесно може да се изведе чрез уравненията от трето ниво, които не влияят повече… Впрочем, няма значение! Всичко може да се обясни с прости думи и да придаде смисъл, който не е характерен за психоисторическите явления. Запитайте се… какво е могло да наруши стриктно изчислената схема на Селдън, а? — той изгледа единия и другия с лека загриженост. — Какви са били първоначалните предположения на Селдън? Първото е, че в човешкото общество няма да настъпят фундаментални промени поне през следващите хиляда години. Да допуснем въпреки това, че се извършват колосални промени в галактическите технологии — такива, като откриването на нов принцип за използване на енергията или някакво изключително откритие в областта на електронната неврология. В такъв случай социалните изменения би трябвало да нарушат Селдъновите принципи. Но това не стана така, нали? Или пък, ако извън Фондацията бъде открито ново оръжие, което да е способно да се противопостави на цялото й въоръжение… То би могло да предизвика нарушения, макар и с по-малка вероятност. Само че не се случи