Лас Зенов му беше говорил. Ала когато поведе Хари към вратата, железният бюрократ у него се върна също толкова бързо.

— Две седмици, професор Селдън — рече Акарнио, докато крилата се отваряха с хлъзгане. — Довиждане дотогава.

Гостът влезе в плъзгара, който го чакаше, и вратата се затвори.

„Какво да правя сега? — чудеше се безутешно Селдън. — Това ли е краят на моята работа?“

— Скъпа Уонда, в какво си се задълбочила така? — попита Хари Селдън, влизайки в кабинета на внучката си в Стрилингския университет.

Някога тук седеше блестящият математик Юго Амарил, чиято смърт бе голяма загуба за Психоисторическия проект. За щастие през последните години Уонда беше поела ролята на Юго в по- нататъшното усъвършенстване и регулиране на първичния радиант.

— Работя по уравнението в сектор 33A2D17. Виж, калибрирах го наново — тя посочи искрящата виолетова ивица, увиснала във въздуха пред лицето й, — като взех под внимание стандартния коефициент и… ето, получи се! Точно както мислех — девойката отстъпи назад и потри очите си.

— Какво е това, Уонда? — Хари се приближи, за да разчете знаците. — А, прилича на уравнението на Терминус и все пак… Уонда, това е инверсия на същото уравнение, нали?

— Да, деди. В уравнението на Терминус числата не даваха правилен резултат… Ето гледай — тя докосна някакъв бутон в продълговатата стенна ниша и още една ивица в яркочервено оживя на другия край на стаята. Селдън и внучката му отидоха там, за да я проучат. — Забелязваш ли, че сега всичко стои добре, заедно и в хармония, а, деди? Две седмици ми трябваха, за да го получа.

— Как го постигна? — попита Хари, като се възхищаваше на редовете, логиката и елегантния вид на построението.

— Първоначално се съсредоточих само върху тази част и скрих от погледа си всичко останало. За да накараш Терминус да заработи, работи върху Терминус… очевидно е, нали? Но тогава разбрах, че не мога просто да въведа това уравнение в системата на първичния радиант и да очаквам да се съчетае съвсем гладко, сякаш нищо не се е случило. Едно наместване тук означава разместване някъде другаде. Една тежест се нуждае от противотежест.

— Мисля, че древните народи наричат концепцията, към която се придържаш, ин и ян19.

— Да, горе-долу ин и ян. Та виждаш ли, проумях, че за да усъвършенствам ин на Терминус, трябва да определя позицията на неговия ян. Така и направих тук — тя се върна към виолетовата ивица в другия край на очертаната от първичния радиант сфера. — И веднъж щом пипнах коефициентите там, уравнението на Терминус също си дойде на мястото. Хармония! — Уонда изглеждаше толкова доволна от себе си, като че ли бе решила всички проблеми на Империята.

— Очарователно, скъпа. После ще ми кажеш какво смяташ, че е значението на всичко това за Проекта… Но точно сега трябва да дойдеш с мен до холоекрана. Преди няколко минути получих спешно съобщение от Сантани. Баща ти иска веднага да му се обадим.

Усмивката на Уонда помръкна. Последните съобщения за боеве на Сантани я бяха разтревожили. След като съкращенията на имперския бюджет влязоха в сила, жителите на Външните светове пострадаха най- много. Те имаха ограничен достъп до по-богатите и по-гъсто населени Вътрешни светове и за тях ставаше все по-трудно и по-трудно да продават продукцията си срещу тъй необходимите им вносни стоки. Хиперкорабите на Империята, които отиваха до Сантани и обратно, бяха съвсем малко и отдалеченият свят се чувстваше изолиран от останалата част на държавата. По цялата планета хората се вдигаха на бунтове.

— Дядо, надявам се всичко да е о’кей — каза Уонда, ала в гласа й се усещаше страх.

— Не се тревожи, мила. В крайна сметка щом Рейч е можал да изпрати съобщение, значи те трябва да са в безопасност.

В кабинета на Селдън двамата с Уонда застанаха пред холоекрана, докато той се задейства. Хари набра кода върху клавиатурата и сетне почакаха няколко секунди, за да получат интергалактическа връзка. Екранът сякаш бавно се разшири назад в стената и заприлича на входа на тунел… От него, първоначално неясно, се появи познатата фигура на набит и силен мъж. С укрепването на връзката чертите на мъжа се проясниха. Когато Селдън и девойката успяха да различат гъстите далянски мустаци на Рейч, фигурата оживя.

— Татко! Уонда! — каза тримерната холограма на Рейч, проектирана на Трантор от Сантани. — Слушайте, нямам много време — той трепна, като че ли стреснат от силен шум. — Нещата тук доста се влошиха. Правителството падна и една партия еднодневка взе властта. Както можете да си представите, всичко е пълна бъркотия. Аз току-що качих Манела и Белис на хиперкораб за Анакреон. Поръчах им да се свържат с вас оттам. Името на кораба е „Аркадия VII“. Да беше видял Манела, татко. Направо полудя, щом разбра, че трябва да замине. Единственият начин, по който успях да я убедя, бе да й кажа, че го прави заради Белис. Татко, Уонда, сещам се какво си мислите. Естествено, че щях да отида с тях, ако можех. Но нямаше достатъчно място. Само да знаете през какви чудесии минах, за да ги кача на кораба.

Рейч пусна една от своите криви усмивчици, които Селдън и внучката му толкова обичаха, после продължи:

— Освен това откакто съм тук, трябва да помагам в охраната на университета. Ние може и да сме част от имперската система, ала сме място за учене и изграждане, а не за разрушение. Да ви кажа, един от онези луди сантански бунтовници се приближава към нашата…

— Рейч — прекъсна го Хари, — много ли е лошо? Близо ли си до битката?

— Татко, в опасност ли си? — попита Уонда.

Те почакаха няколко секунди, за да могат техните въпроси да пропътуват деветте хиляди парсека през Галактиката и да стигнат до Рейч.

— Аз… аз… не разбрах добре какво ми казахте — отговори холограмата. — Тук продължават да се бият. Всъщност в това има нещо интересно — добави Рейч и отново се усмихна. — И така, отивам да си приключа работата. Запомнете, че трябва да научите какво става с „Аркадия VII“, който лети за Анакреон. Веднага щом успея, ще се свържа пак с вас. Запомнете още, че аз… — връзката прекъсна и изображението угасна. Тунелът на холоекрана се сви от само себе си, а Селдън и Уонда останаха с погледи, вперени в празната стена.

— Деди — обърна се към него девойката, — какво мислиш, че искаше да каже той?

— Нямам представа, скъпа. Но има едно нещо, което със сигурност знам, и то е, че баща ти може да се погрижи за живота си. Съжалявам всеки бунтовник, който ще се приближи достатъчно, та да получи добре насочен ритник от Рейч! Хайде да се върнем към уравнението, а след няколко часа ще проверим какво става с „Аркадия VII“.

— Командире, имате ли информация какво се е случило с кораба? — отново се включи в интергалактически разговор Хари, ала този път с главнокомандващия Имперската флота в Анакреон. За да осъществи втората връзка, Селдън използва видеоекрана, чието изображение беше много по- нереалистично, отколкото холограмното, но пък апаратът бе по-просто устроен.

— Казвам ви, професоре, че нямаме съобщения такъв хиперкораб да е искал разрешение да влезе в атмосферата на Анакреон. Естествено от няколко часа комуникациите със Сантани са прекъснати, а през последната седмица в най-добрия случай бяха спорадични. Възможно е екипажът да се е опитвал безуспешно да се свърже с нас по сантански канал, обаче се съмнявам. Не, по-вероятно е „Аркадия VII“ да е сменил посоката, може би към Ворег или Сарип. Пробвахте ли връзката с тези светове?

— Не съм — отговори изтощено Селдън, — но не виждам причина, ако корабът е за Анакреон, да не тръгне към Анакреон. Командире, жизненоважно е да го открия!

— Разбира се — позволи си да изкаже мнение оня, — „Аркадия VII“ може и да не е успял да излети