разбира за какво става дума, както навярно би направила, ако нямаше действителни познания за условията на Земята.
— И?
— И тъй като познава Земята, съвсем логично може да се предположи, че е разбрала за една слабост, която земните хора притежават. Сигурно знае, че голотата там е табу, знае и какво въздействие може да има тя върху земния човек.
— Тя… тя обясни за видеоконтакта…
— Да, наистина. Но прозвуча ли ви напълно убедително? Два пъти позволи да я видят, както вие бихте го нарекли, в неприлично облекло…
— Ти смяташ — прекъсна го Бейли, — че тя се е опитала да ме съблазни. Това ли имаш предвид?
— Да ви отклони от професионалното ви безпристрастие. Така ми се струва. И макар че не мога да отгатвам подбудите зад човешките реакции, от данните, постъпили в паметта ми, мога да съдя, че жената отговаря на средното изискване за физическа привлекателност. Поведението ви освен това ме кара да мисля, че вие го съзнавате и одобрявате външността й. Стигнах дори до заключението, че госпожа Делмар е била права, като е смятала, че този начин на поведение ще ви предразположи.
— Слушай, Данийл — каза Бейли неловко, — както и да ми е повлияла, аз все пак съм служител на закона с ненакърнено чувство за професионална етика. Запомни това. А сега да видим доклада.
Бейли мълчаливо прочете доклада. Той свърши, обърна на първата страница и го прочете още веднъж.
— Това внася нов елемент — каза той. — Роботът.
Данийл Оливо кимна.
— Тя не спомена за него — добави Бейли замислено.
Данийл каза:
— Вие зададохте въпроса неправилно. Попитахте я дали той е бил сам, когато е намерила тялото. Попитахте дали някой друг е присъствувал там. Роботът не е „някой друг“.
Бейли кимна. Ако самият той беше заподозрян и го бяха попитали кой друг е бил на местопрестъплението, едва ли щеше да отговори: „Никой освен тази маса.“ Той каза:
— Сигурно трябваше да попитам дали е имало и роботи. — По дяволите, какви въпроси всъщност трябва да задава човек в един толкова различен свят? — До колко са законни показанията на роботите?
— Какво имате предвид?
— Може ли роботът да бъде свидетел? Да дава показания?
— Защо се съмнявате в това?
— Роботът не е човек, Данийл. На Земята той не може да бъде законен свидетел.
— Но отпечатък от стъпка може, колега Елайджа, макар той да е много по-малко човек, отколкото роботът. В това отношение становището на вашите хора е нелогично. На Солария показанията на робота, когато са компетентни, се приемат.
Бейли не възрази. Той опря брадичка върху кокалчетата на ръката си и започна да обмисля въпроса за робота.
Обезумяла от ужас, надвесена над тялото на съпруга си, Гладиа Делмар беше повикала роботите. Когато те са се появили, тя е била в безсъзнание.
Роботите съобщили, че са я намерили при трупа. И още нещо е имало там — робот. Този робот не е бил повикан; бил е вече там. Не е принадлежал към домакинството. Никой друг робот не го е виждал преди и не е знаел за функцията или предназначението му.
Нито пък е можело да се разбере нещо от въпросния робот. Той не е бил в изправност. Когато го намерили, движенията му били нарушени, повреден бил и позитронният му мозък. Не могъл да отговаря правилно нито с думи, нито автоматично и след щателен преглед, извършен от експерт, бил обявен за непоправимо повреден.
Единствената му дейност със следи на организираност било непрекъснатото повтаряне на думите: „ще ме убиеш… ще ме убиеш… ще ме убиеш…“
Не е било открито оръжието, с което навярно са разбили черепа на убития.
Неочаквано Бейли рече:
— Ще хапна, а после пак ще се видим с инспектор Груър… или ще установим видеоконтакт с него, все едно.
Ханис Груър все още ядеше, когато бе осъществен контактът. Хранеше се бавно, като подбираше внимателно всяка хапка от разнообразните блюда и загрижено се взираше във всяка, като че търсеше някоя скрита комбинация, която щеше да се окаже най-задоволителна.
Бейли си помисли: „Може да е на неколкостотин години. Възможно е яденето да го отегчава вече.“
Груър каза:
— Моите почитания, господа. Надявам се, че сте получили доклада ни. — Плешивата му глава лъсна, когато се наведе над масата, за да си вземе някакво лакомство.
— Да. Освен това имахме интересен разговор с госпожа Делмар — отвърна Бейли.
— Добре, добре — каза Груър. — И до какви изводи стигнахте, ако има такива?
— Че е невинна, сър.
Груър рязко вдигна поглед.
— Така ли?
Бейли кимна.
— Все пак — поде Груър — тя е единственият човек, който е могъл да го види, единственият, който е могъл да бъде наблизо…
Бейли каза:
— Това ми е ясно, но колкото и непоклатими да са социалните порядки на Солария, този аргумент не е от решаващо значение. Мога ли да ви обясня?
Груър се бе върнал към обяда си.
— Разбира се.
— Всяко убийство има три опорни точки — каза Бейли, — и трите — еднакво важни. Те са мотив, средство и възможност. За да се докаже нечия вина, всяка от тях трябва да е налице. Съгласен съм с вас, че госпожа Делмар е имала възможност да го убие. Колкото до мотива, не съм чул за такъв.
Груър вдигна рамене:
— На нас не ни е известен. — За момент погледът му се премести върху смълчания Данийл.
— Е, добре. Мотивът не е известен, но тя може да е патологичен убиец. Да оставим това за малко и да продължим. Тя е в лабораторията с него и по някаква причина иска да го убие. Размахва заплашително някакъв тежък предмет. Той не разбира веднага, че жена му наистина иска да го удари. Ужасен изкрещява: „Ще ме убиеш“ и тя го удря. Той понечва да избяга, но ударът се стоварва и смазва тила му. Впрочем някой лекар видял ли е тялото?
— Да и не. Роботите повикали лекар за госпожа Делмар и той, разбира се, е видял и трупа.
— За това не се споменава в доклада.
— Едва ли е уместно. Мъжът е бил мъртъв. Всъщност когато лекарят е бил в състояние да разгледа тялото по видеофона, то е било вече съблечено, измито и подготвено за кремация, както се прави в такива случаи.
— С други думи роботите са унищожили уликите — подхвърли раздразнено Бейли. После добави: — По видеофона ли казахте? Не го ли е видял?
— Велики Космосе! — възкликна Груър. — Каква мрачна мисъл! Разбира се, че по видеофона, във всички възможни положения и в едър план, уверявам ви. При известни обстоятелства лекарите са принудени да виждат пациентите си, но не разбирам защо трябва да виждат трупове. Медицината е мръсна работа, но дори и лекарите не прехвърлят известна граница.
— Ето какво имам предвид. Лекарят съобщи ли нещо за раната, която е причинила смъртта на доктор Делмар?
— Разбирам накъде клоните. Смятате, че раната може да е била твърде тежка, за да бъде нанесена от жена.
