— Трябва да си почина малко след яденето! — каза португалката. — Вие трябва да съобразявате с тукашните обичаи. Сега искам да поспя!

Малката пойна птичка се смути страшно много: та тя искаше да изкаже радостта си! Когато португалката се събуди, птичката застана отново пред нея и й поднесе едно намерено зрънце. Но патицата не беше спала добре и затова, разбира се, беше в твърде лошо настроение.

— Дайте това на някое пиле! — рече тя. — И, моля ви се, не се въртете постоянно пред очите ми!

— Защо ми се сърдите? — попита птичката. — Какво съм ви направила?

— Направила? — повтори португалката. — Извинете за забележката, но вашите думи са твърде неприлични!

— Вчера беше хубав слънчев ден — каза птичката, — а днес е тъй мрачно и задушно!

— Много разбирате от времето — отвърна португалката. — Денят още не се е свършил.

Но не гледайте тъй глупаво!

— Ах, сега вашите очи приличат също на ония зли очи, от които се спасих!

— Безсрамнице! — извика порутгалката. — Как смееш да ме сравняваш с котката, с това хищно същество? Аз, която нямам нито капчица зла кръв? Аз те взех под моя закрила и трябва да те науча на добро държане.

И тя откъсна веднага главата на бедната птичка, която падна мъртва.

— Гледай ти! — рече португалката. — Та значи тя и това не можа да понесе! Знаех си аз, че не беше за тоя свят. Аз бях майка за нея — да, туй го чувствувам, защото имам сърце.

В тоя миг съседският петел надникна в двора и изкукурига като локомотив.

— Ах, вие ще ме уморите с вашето кукуригане! — извика португалката. — Вие сте виновен за всичко. Тя си изгуби главата, пък и аз, струва ми се, скоро ще изгубя моята.

— Няма да е голяма загуба! — рече петелът.

— Моля да говорите с уважение за главата ми! — възрази португалката. — Тя имаше глас, умееше да пее, беше образована. Тя се отличаваше с добро и милостиво сърце, а това е едно ценно качество както за животните, тъй и за така наречените хора.

Около мъртвата птичка се събраха всички патици. Изобщо патиците чувствуват и изразяват силно своите чувства: и завистта, и състраданието. Понеже тук нямаше на какво да завиждат, те започнаха да изказват съболезнованията си. Дойдоха и две китайки.

— Такава пойна птичка ние никога вече не ще имаме! Тя беше почти китайка — шепнеха те и кудкудякаха със сълзи на очите. Останалите кокошки също тъй започнаха да кудкудякат, но очите на патиците бяха по-червени от очите на всички други.

— Да, ние имаме сърце! — казаха те. — И него никой не може да ни отнеме!

— Сърце! — повтори португалката. — И то велико сърце!

— Време е вече да помислим с какво да натъпчем стомасите си! — рече патокът. — Това е по-важно от всичко друго! Голяма работа, че се счупила една играчка! Мигар малко такива играчки има още по света?

© 1977 Светослав Минков, превод от датски