Край камъка вече стълпен бе народа. Разсъмваше. Кедри изникнаха — лес! — Кои ще сте вие? — попита Мария. — Пастири и божи посланици, днес дойдохме хвала да ви кажем и чест. — Не можете всички. Потрайте на входа. И в ранните пепелносиви мъгли тълпяха се стари пастири сърдито, пешаци и конни кипяха открито, край каменното водопойно корито ревяха камили, лежаха осли. Разсъмваше. Изгревът беше помел огнището гаснещо на небосвода. И влъхвите само пропусна през входа Мария — там в тесния скален тунел. Той спеше сияещ, гол в яслата груба, подобно лъч, тъмна хралупа пробол. И там му заменяха овчата шуба оселът пръхтящ и лъхтящият вол. Стояха встрани, в здрача син на обора, шептяха, налучквайки верни слова. И някой докосна тук, без да говори, единия влъхва — извърна глава и зърна той: гостенка гледа отгоре, и новата вечна звезда бе това. ,
© 1947 Борис Пастернак
© 1990 Кирил Кадийски, превод от руски
Борис Пастернак
Рождественская звезда, 1947
Сканиране: sir_Ivanhoe, юни 2008
Разпознаване и последна редакция: NomaD, юни 2008 г.
Публикация
Борис Пастернак. Доктор Живаго. Интерпринт, 1990
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8293]
Последна редакция: 2008-06-24 21:00:00
