чувството, че премълчава нещо.

— Какво имаш предвид? — попита загрижено Илейн.

— Когато тръгнахме към фермата, пътят беше изровен от дъската, с която Ерагон е влачил Гароу. Но после стигнахме до място, където следата свършваше и се появяваха същите стъпки на гигантско същество, както край фермата. Ами какво ще кажеш за краката му? Не мога да повярвам, че не е забелязал такива рани. Преди не исках да го притискам с въпроси, но сега ще се наложи.

— Може би това, което е видял, го е изплашило и сега не иска да говори за него. Видя колко притеснен беше.

— Това все пак не обяснява как е успял да довлече Гароу, без да остави следи.

„Сапфира е права. Време е да се махам. Твърде много въпроси, от твърде много хора. Рано или късно ще открият отговорите“. Ерагон се измъкна от къщата, като трепереше при всяко изскърцване на пода. В този ранен час на улицата нямаше много хора. Младежът се спря за момент и се съсредоточи.

„Нямам нужда от кон. Ще яздя Сапфира, но ще ми трябва седло. Тя ще ловува, така че няма да се притеснявам и за храна, но все пак не е зле да взема малко. Всичко останало мога да открия в развалините на къщата“.

Той се насочи към кожарската работилница на Гедрик, която се намираше в покрайнините на Карвахол. Острата миризма, която се носеше край нея, беше неприятна, но младежът я пренебрегна и се шмугна в склада, където се намираха готовите кожи. Отряза си три дълги парчета волска кожа и ги нави на руло.

„Това не е кражба. Някой ден ще платя на Гедрик“.

Ерагон занесе плячката си до едно дърво извън селото и я скри в клоните му, след което тръгна обратно към Карвахол.

„Сега да намеря малко храна“.

Той тръгна към таверната, но внезапно се усмихна и смени посоката. Щом щеше да краде, то по-добре бе да ощети Слоун. Предната врата на месарницата беше добре залостена, но задната бе заключена с тънка верига, която се счупи лесно. Младежът се шмугна в тъмната стая и пипнешком започна да пъха в ризата си пакетите с месо. Взе, колкото можеше да носи, и бързо се измъкна навън.

Женски глас извика името му наблизо. Ерагон запаса ризата си, за да не изтърве месото, и се шмугна зад ъгъла. Приведе се, когато Хорст премина по улицата на няколко метра от него, но той не го забеляза.

Ерагон го изчака да отмине и забърза към дървото, без да обръща внимание на болката в краката си. Стигна до мястото, където бе скрил кожата, доволен, че не го преследват, но откри, че тя е изчезнала.

— Отиваш ли някъде?

Младежът се завъртя. Бром го гледаше ядосано, а на главата му зееше грозна рана. Старецът беше препасал къс меч и държеше в ръце откраднатите кожи.

Ерагон присви очи. Не можеше да разбере как мъжът се е промъкнал до него, без да вдигне шум.

— Дай ми ги.

— Защо, за да избягаш още преди да са погребали Гароу?

— Не е твоя работа. Защо ме следиш?

— Не те следя — изръмжа Бром. — Чакам те. Къде си мислиш, че отиваш?

— Никъде. — Ерагон се пресегна и дръпна кожите. Старецът не направи опит да го спре.

— Надявам се, че имаш достатъчно месо да нахраниш дракона.

— За какво говориш?

Бром скръсти ръце.

— Не можеш да ме заблудиш. Знам откъде имаш този белег на ръката. Нарича се Гедвей игнасия, „искряща длан“. Получава се, когато докоснеш новоизлюпен дракон. Знам защо дойде при мене и ми зададе всички онези въпроси. Знам, че отново има Ездачи.

Ерагон пусна месото и кожите.

„Най накрая се случи. Трябва да се измъкна, но не мога да го надбягам с ранените си крака.“

— Сапфира!

Отговорът й се забави няколко секунди.

— Да.

— Разкриха ме. Имам нужда от тебе!

Той й изпрати образ на мястото, на което се намираха, и тя излетя незабавно. Сега трябваше да спечели малко време.

— Как разбра?

Бром погледна в далечината и размърда устни, сякаш говореше с някого.

— Навсякъде имаше следи и белези, просто трябваше да им обърна внимание. Всеки с нужното познание щеше да го направи. Как е твоят дракон?

— Тя е добре. Не бяхме при фермата, когато странниците са се появили.

— А краката ти? Вероятно сте летели?

„Откъде ли се досеща Бром? Може би странниците са го изпратили, за да разберат какво ще правя и да ми устроят засада. Къде ли се бави Сапфира?“ Той посегна със съзнанието си и я откри да лети високо над тях.

— Идвай!

— Няма. Ще погледам за малко.

— Защо?

— Заради клането при Дору Ареаба.

— Какво?

Бром се наведе напред и се усмихна.

— Поговорих с нея и тя реши да не се меси, докато не се споразумеем. Виждаш, че нямаш избор и трябва да отговориш на въпросите ми. Кажи ми какво възнамеряваш да правиш. Ерагон се хвана за главата.

„Как е възможно Бром да говори със Сапфира?“ Замисли се какво да стори, но наистина нямаше избор.

— Смятах да намеря безопасно място и да остана там, докато се излекувам.

— А след това?

Този въпрос не можеше да бъде избегнат. Отдавна му се искаше да разкаже на някого събитията от последните месеци. Тайната му беше причинила смъртта на Гароу и това не му даваше мира. Той се предаде и каза развълнувано:

— Смятах да преследвам непознатите и да ги убия.

— Сериозна задача за толкова млад човек — отвърна Бром с равен глас, сякаш Ерагон бе предложил най-простото нещо. Той отиде до един храст и измъкна широк пакет от него. — Наистина добро начинание и ти имаш сили да го осъществиш, но малко помощ няма да ти е излишна. Нямам намерение да остана тук, докато някакво хлапе обикаля света с младия си дракон.

„Дали наистина ми предлага помощ, или това е капан? Но щом е успял да говори със Сапфира и да я убеди.“ Той реши да остави притесненията си настрана, поне засега.

— Нямам нужда от помощ, но щом настояваш, ела.

— Тогава да тръгваме. Мисля, че драконът отново ще говори с тебе.

— Сапфира?

— Да.

— Ще се срещнем при фермата.

— Добре. Значи постигнахте споразумение?

— Нещо такова.

Тя прекъсна връзката и отлетя. Ерагон погледна към Карвахол и видя, че хората обикалят от къща на къща.

— Май са започнали да ме търсят.

— Вероятно. Да тръгваме.

— Искаше ми се да оставя съобщение на Роран. Не е правилно да избягам, без да му обясня защо.

— Погрижих се за това. Оставих писмо при Гертруде, в което обяснявам няколко неща. Предупредих го