НОРА. Скрий добре елхата, Елена! Децата в никакъв случай не бива да я видят до довечера, когато ще бъде украсена. (Към носача, като изважда портмонето си.) Колко?

НОСАЧЪТ. Петдесет йори.

НОРА. Ето една крона. Не… задръжте остатъка! (Носачът благодари и излиза. Нора затваря вратата. Тя все още се смее тихо и доволно на себе си, като сваля шапката и съблича връхната дреха. Изважда из джоба си книжна кесийка с бадемки и изяжда няколко; после отива на пръсти до вратата на мъжа си и подслушва.) Да, в къщи е. (Отново тананика тихо за себе си и отива до масата вдясно.)

ХЕЛМЕР (от стаята си). Чучулигата си чурулика вън?

НОРА (като отваря някои пакети). Да, тя чурулика.

ХЕЛМЕР. Катеричката ли тропоти там?

НОРА. Да.

ХЕЛМЕР. Кога се прибра катеричката у дома?

НОРА. Ей сега. (Пъхва кесийката с бадемките в джоба и си изтрива устата). Торвалд, ела да видиш покупките!

ХЕЛМЕР. Не ми пречи! (Скоро след това отваря вратата, като държи перото в ръка.) Покупки ли, казваш? Толкова много неща? Лекомисленото синигерче пак ли е излизало и прахосвало пари?

НОРА. Но, Торвалд, тази година можем вече да го ударим малко на лукс. Нали? Съвсем, съвсем мъничко. Та нали сега ще получаваш голяма заплата и ще печелиш много, много пари!

ХЕЛМЕР. Да, от Нова година. Но ще минат още цели три месеца, докато заплатата започне да тече.

НОРА. Ех, дотогава можем да правим заеми.

ХЕЛМЕР. Нора! (Отива до нея и шеговито я дръпва за ухото.) Пак ли те прихвана лекомислието? Да предположим, че взема назаем днес хиляда крони и ти ги пръснеш за Коледа, а вечерта на Нова година падне тухла на главата ми и аз се просна…

НОРА (затулва устата му). Пфу, не приказвай такива гадости!

ХЕЛМЕР. Да, предположи за миг, че се случи такова нещо! Какво ще правиш тогава?

НОРА. Случи ли се такова страшно нещо, ще ми бъде съвсем безразлично дали имам дългове или не.

ХЕЛМЕР. Ами хората, от които съм заел парите?

НОРА. Хората ли? Какво ме е грижа за тях? Нали са чужди.

ХЕЛМЕР. Нора, Нора! Ти си истинска жена! Но сериозно, Нора: ти знаеш какво мисля по тая точка. Никакви дългове! Никога заеми! Има нещо несвободно, а заедно с това и нещо некрасиво в едно домакинство, основано на заеми. До ден-днешен ние двамата издържахме храбро, нека продължим така и през останалото късо време — там, гдето се налага.

НОРА (отива до печката). Е да, както искаш, Торвалд.

ХЕЛМЕР (върви подире и). Ех, малката чучулига не бива пък сега да си отпуска крилцата. А? Катеричката стои и се цупи? (Изважда портмонето си.) Нора, какво ли има тук?

НОРА (се обръща бързо). Пари!

ХЕЛМЕР. Вземи! (Дава и няколко банкноти.) Боже мой, зная, че по Коледа в къщи трябват много пари.

НОРА (брои). Десет — двайсет — трийсет — четиридесет. Благодаря, Торвалд, много ти благодаря! Ще изкарам дълга с тях.

ХЕЛМЕР. Да, наистина трябва!

НОРА. Да, да, ще изкарам дълго. А сега ела да ти покажа покупките. И толкова евтини са! Виж тук: нови дрехи за Ивар… взех му и сабя. Ето конче и свирка за Боб и кукла с люлка за Еми. Вярно, доста простички, но тя веднага чупи всичко. А ето плат за дрехи и носни кърпи за прислужниците. Всъщност Майка Анна- Мария би трябвало да получи много повече!

ХЕЛМЕР. А какво има в тоя пакет?

НОРА (вика). Не пипай, Торвалд! Ще го видиш чак до-вечер а.

ХЕЛМЕР. Ах, тъй! Но сега кажи ми, малка прахоснице, с какво сподоби себе самата?

НОРА. Ах, остави! Себе си? Не зная наистина, какво…

ХЕЛМЕР. Трябва обаче. Кажи ми нещо разумно, което особено би те зарадвало.

НОРА. Наистина не зная какво. Ах, да, Торвалд, слушай…

ХЕЛМЕР. Е?

НОРА (си играе с копчетата му, без да го погледне). Ако искаш да ми направиш някакъв подарък, ти би могъл да… би могъл…

ХЕЛМЕР. Хайде, кажи го!

НОРА (бързо). Би могъл да ми подариш пари, Торвалд. Само толкова, отколкото мислиш, че би могъл да се лишиш. Тогава, по-нататък, при сгода, мога да си купя нещо с тях.

ХЕЛМЕР. Ама, Нора…

НОРА. Ах, да, дай ми, Торвалд, много те моля; после ще увия парите в хубава златна хартия и ще ги окача на коледното дърво. Няма/ли да бъде чудесно?

ХЕЛМЕР. Как се наричат онези птици, които харчат всичките пари?

НОРА. Да, да, лекомислени синигерчета… зная. Но ще направим тъй, както казах, Торвалд; после ще имам време да размисля, какво ми е най-необходимо. Не е ли твърде разумно, Торвалд, а?

ХЕЛМЕР (усмихнат). Е, разбира се… сиреч, ако действително би могла да запазиш парите, които ще ти дам, и сама да си купиш нещо е тях. А така отиват за домакинството и за разни безполезни неща и после пак ще трябва да бъркам в джоба си.